Срещу основателя на Telegram Павел Дуров, който беше задържан във Франция и след това освободен под гаранция от 5 милиона евро бяха повдигнати редица обвинения, но две от тях предизвикаха вълнение в технологичния сектор, според публикация на Politico, озаглавена „Франция използва таен киберзакон, за да обвини изпълнителния директор на Telegram“.
Според заповедта му за арест от 28 август Дуров е изправен пред общо 6 обвинения, две от които обвиняват родения в Русия технологичен магнат в предлагане на криптирани технологични услуги „без заверена декларация“ и във внос на приложение за криптирани съобщения, също „без предварителна декларация“.
В основата на тези обвинения е закон от 2004 година, който изисква всяка компания, предлагаща криптографски услуги да уведоми френската агенция за киберсигурност ANSSI и да съхранява „описание на техническите характеристики на криптографския инструмент“, както и изходния код на софтуера.
Това изненада компаниите, предлагащи приложения с функции за криптирана кореспонденция като iMessage на Apple, Signal и WhatsApp, пише Politico, като отбелязва, че чрез подобни „неясни закони“ някои западни правителства се опитват да упражняват контрол върху частната онлайн кореспонденция.
Според юристи и представители на индустрията, интервюирани от Politico, за 20 години не е имало нито един случай на обвинение срещу технологични платформи по този закон. Politico разговаря с трима правни експерти и двама служители от индустрията, които са проучили обвиненията, като на никой от тях не му е известно да са били повдигани в миналото.
Законът е необичаен, особено в западните демокрации, където намесата на правителството в частната комуникация обикновено се разглежда като превишаване на държавната власт.
Един от известните примери за закон, уреждащ криптирането е наскоро преразгледаният китайски закон за криптирането. Той се разглежда от критиците като държавно наблюдение, налагано чрез законови изисквания.
„Това е икономическо самоубийство, което бързо и трайно променя възприятието на основателите и инвеститорите.“
заяви главният изпълнителен директор на Proton Анди Йен пред X
За напрежението в индустрията допринася и фактът, че редица говорители, които обикновено се изказват в полза на криптовалутите, този път се въздържаха от коментар по обвиненията срещу Дуров.
Мередит Уитакър, главен изпълнителен директор на най-доброто в своя клас приложение за криптирани съобщения от типа „от край до край“ Signal и водещ защитник на правото на поверителна цифрова комуникация чрез криптирани чатове досега не е казала почти нищо за делото срещу Дуров.
Самият Signal не отговори на молбата за коментар. Meta, която е собственик на приложението за комуникация с криптиране от край до край WhatsApp отхвърли искането за коментар. Мнозина бяха изненадани и от обвиненията, насочени конкретно към инструментите за криптиране на Telegram. Приложението не е криптирано по подразбиране и критиците твърдят, че дори е затруднено включването на криптиране от край до край.
Както посочи Матю Ходжсън, главен изпълнителен директор на Element и съосновател на Matrix (и двете компании са специализирани в криптографията), Telegram всъщност не предлага криптиране от край до край и това затруднява достъпа на месинджъра до данни, които биха могли да бъдат предадени на правоприлагащите органи за борба със злоупотребите.
Адвокатът на Дуров, Давид-Оливие Камински, заяви след съобщението, че Telegram отговаря на „всеки аспект на европейските норми по цифровите въпроси“.
Междувременно Дуров остава спокоен, като изразява недоумение от задържането. Той заяви, че месинджърът поддържа връзка с правителства и организации с нестопанска цел, за да премахва незаконно съдържание, като същевременно балансира между сигурността и неприкосновеността на личния живот.
Предава: kaldata.bg
