Докато бюджетът е на минус с 3,96 милиарда, банките са на печалба с 3,04 милиарда
- Куриози в държавата: Хазната празна, банките – пълни
- Кредитните институции направиха суперуспешна 2024, но ги сурвакват с нови данъци за 2025
Докато бюджетът е на минус с 3,96 милиарда, банките са на печалба с 3,04 милиарда.
Докато икономиката расте годишно с около 2 процента, депозитите в банките – с над 10 процента.
Чуждестранните инвеститори бягат от страната заради политическия хаос, но вложителите в банките продължават да се увеличат.
Въпреки че инфлацията продължава да изяжда спестяванията на хората, към края в банките техния размер ще достигне рекордните почти 100 милиарда. Или почти половината от всички инвестициите в страната направени за половин година.
Сумарният брой депозити в банковите институции – и на граждани, и на фирми, пък вече мина 70 процента от Брутния вътрешен родукт за годината.
- Няма как да не са доволни банкерите
в навечерието на професионалния си празник.
Затвърдиха успешните резултати от миналата рекордна година, въпреки глобалния данък, въведен от януари, които ще намали финансовоя им резултат с 600 милиона.
Преминаха успешно стрес-тестовете, успяха да се справят с вдигането на минималните резерви и удържат поскъпването на на кредитния ресурс. Отдъхнаха си със старта на понижението на лихвите от Европейската централна банка, Инвестираха рекордни количества в злато.
Категоричните прогнози на всички анализатори зад Океана не са притеснителни.
- Финансовите пазари чакат не рецесия, а оживление
заради обещанията на Тръмп да съживи американката икономиката с поредица от анонсирани вече мерки.
Ако допреди политическото безвремие финансовото министерство беше надзорник на БНБ, следейки изкъсо финансовия пазар, то в днешно време двете институции са с разменени функции.
Липсата на политическа воля, отговорност и стабилност, продължаващите циркове в парламента, докараха не един финансов абсурд в държавата.
Макар да имаме един безспорен експерт за финансов министър, тя седи в кабинета с вързани ръце. Месеци наред
- политиците бягаха от бюджета
но тичаха към медиите, за да питат предизборно: А защо няма дългосрочна макроикономическа прогноза, къде е бюджетът, накъде отива държавата?
После пък започнаха да се упражняват върху фаталното число 18 (наричано дяволско заради 666), което в милиарди за тях е равностойно за раздяла с ерозоната и крах на икономиката.
Сякаш в този милиардно число не са акумулирани всички политически капризи, представени като ултиматум пред финансовия министър и от леви, и от десни политици.
Служебният кабинет да внесе незабавно бюджета, поиска Бойко Борисов във вторник. Сигурно е прав, защото се оказа, че май няма друг документ, който в тази сграда може да стресне самозабравилите се политически лидери.
Вече за всички е ясно – нямат страх от закона. Напротив – надпреварват се да нарушават и всички парламентарни правила.
Единственият им по-голям страх обаче е, че на следващите избори, които вече са на хоризонта, ще бъдат забравени от изрибателите. Затова и отговорността за дупката в бюджета нито искат, нито могат да поемат.
За тяхно щастие досега политическата криза не успя да се трансформирала в икономическа. И една от причините за това е
- успешната политика на БНБ по пътя на еврото
Истината, че носталгията по дългогодишната балканска традиция – бурканбанк, трудно щеше да отмине, ако не беше опустошителната инфлация. Тя принуди компаниите да вдигнат рязко заплатите и работещите вкупом се юрнаха към банки и брокери. Задаващата се неизвестност при влизането на евровалутата у нас само ускори процеса по изваждането на белите пари за черни дни от дюшеците и покупката на имоти на най-невероятни цени.
Независимо от постоянното плашило, че кредитите ей сега поскъпват заради нарастващите лихви в Европа, това така и не се случи досега. Притесненията, че в Европа имотните сделки са замръзнали, не успаха да откажат кандидат-купувачите.
Не се пресече кредитния пазар и с новите условия за ипотечните заеми през есента. Отсяха се само най-рисковите. Цените на жилищата нито стигнаха плато, нито връх и това отложи отдръпването на желаещите.
- Колкото се стесни фунията за кредитите
толкова банките поразшириха пистата на депозитите и засилиха конкуренцията в продажбата на инвестиционно злато.
Някой много умело управляваше процеса, така че хем производството да върви, хем търговците да въртят стоките на високи обороти, хем в същото време парите да са на сигурно.
Политическата игра тази година обаче все пак доведе до куриозната ситуация. Банките пълни, хазната празна.
- Теглим като луди кредити, но отказваме европейски грантове
Даже ще връщаме пари на Европа. Не едрия бизнес, а домакинствата станаха най-големите инвеститори в държавата.
Затова, по неволя, финансов надзорник в държавата стана гуверьорът, а не премиера.
Слава богу, че Димитър Радев и подуправителят Петър Чобанов отказаха да влязат в рулетката за премиер. Ако и Централната банка се беше разклатила, резултатите в държавата със сигурност щяха да са много по-печални.
Още по-хубаво е, че пепейците не успяха да намърдат там свой човек, защото със сигурност щяха да измислят начин, поне на ротационен принцип, да го поставят за гуверньор.
Засега те търпят критиката на гуверньора Радев, защото вади кестените им от огъня. И докато депутатите се замерват с критики за макроикономическите показатели, макропруденциалната политика на БНБ е единствената, която доказа във времето, че работи. С прости – без да се спират кредитите, да има икономическо оживление.
- И понеже парите обичат тишината, както всички знаем –
докато двама се карат, трети печели.
Но милиардните печалби на банките вече са трън в очите не само на вложителите, но и на властта. И новият бюджет ще сложи юзди с нови данъци, за да напълнят частично хазната.
Новината бе окончателно обявена от служебното правителство в сряда и вгорчи днешния банкерски празник. Колкото и солидни да са аргументите на банковата асоциация, едва ли ще има отстъпки от властта. Няма пари в хазната, а и това вече се превръща в европейска практика.
Италианските банкери вече скочиха срещу подобно решение на тяхното правителство, наричайки се „жертва на политиците“. Отговорът на премиерката Мелони бе съкрушителен: Не сте жертва, вие правите саможертва като отговорен сектор, за да задвижите италианската икономика.
При нас едва ли диалогът ще бъде чак толкова любезен. Нивото на обществено общуване е под дъното. Но каква ще бъде реакцията на банките и
- кой ще плати цената на увеличените данъци
не е трудно да се предвиди. Въпрос е на време е да видим или по-скъп кредит или по-високи такси.
Само преди месец шефката на банковата асоциация призна, че милиарди са изтекли тази година към акционерите на най-големите банки като дивидент – към Милано и Будапеща. Нима очакваме, че някой чуждестранен банкер ще жертва значително количество финансови средства, за да поощрява политическата игра в България.
Не е луд този, който яде зелника, нали? Което ни връща към далечнните 90-те години на миналия век, в които продадохме тези институции за 10- пъти по-ниската цена от годишната им печалба днес.
Опасно е този разговор сега да се води. Защото Джорджеску, ако стане президент, се закани, че първото нещо, което ще направи, е национализация на чуждестранни капитал в Румъния. А по всички прогнози личи, че именно той ще поеме държавното кормило.
На българската икономика само това й трябва – чуждестранните банкери дори леко да пренасочат финансовия ресурс. Ако го решат, няма да говорят нито с Кирил и Асен, които обикалят из посолствата, нито с Гуцанов и социалистите, от които тръгна идеята.
По друг начин казано – подобни промени се правят със стабилно парламентарни мнозинство, което има дългосрочна цел. А не от политически джуджета с хоризонт до следващите извънредни избори.
