Отказът от тютюнопушене изисква достъп до разнообразни алтернативи, показва опитът на държави с по-либерална регулация на бездимни никотинови продукти. В страни като Великобритания, Япония, Швеция и Норвегия, където използването на електронни цигари, устройства с нагряване на тютюн, никотинови паучове и снус е позволено и регулирано, се отчита най-бърз напредък в намаляването на традиционното пушене. Това стана ясно по време на събитие на Международната асоциация за контрол на тютюнопушенето и намаляване на вредата (SCOHRE).
Експертите подчертават, че ефективните регулации трябва да включват и етично измерение – уважение към правото на информиран избор и стремеж към минимизиране на вредата, а не пълна забрана. „Хората няма да спрат да използват стимуланти, но можем да насочим избора им към по-малко вредни алтернативи,“ коментира д-р Карл Ерик Лунд от Норвежкия институт за обществено здраве.
Той очерта три основни типа потребители на никотин:
-
Дисонантни пушачи (около 30%), които осъзнават вредата и изпитват вина, но трудно се отказват;
-
Амбивалентни пушачи (около 20%), при които поведението е непостоянно и трудно прогнозируемо;
-
Консонантни пушачи (около 50%), които напълно осъзнават рисковете, но не желаят да се откажат и не приемат ограничения.
„Половината от пушачите не желаят да спрат – това е много висок процент. За тях рестрикциите не работят, но достъпът до алтернативи може да промени поведението им“, допълни Лунд.
Британският експерт по обществено здраве Клайв Бейтс даде за пример Швеция и Германия – две държави със сходна степен на никотинова употреба, но с различни резултати в борбата с тютюнопушенето. В Швеция около 30% от населението употребява никотин, но основно чрез бездимни продукти като снус и паучове. В Германия – където се залага основно на цигарите – този дял е 25%, но смъртността от рак е значително по-висока.
-
Смъртността от рак на белия дроб при мъжете в Германия е 25 на 100 000, докато в Швеция – 12 на 100 000.
-
При рак на устата, езика и гърлото разликата също е значителна: под 2,5 на 100 000 в Швеция срещу около 5 на 100 000 в Германия.
Въпреки че един от всеки трима шведи употребява никотин, страната отчита само 4,7% пушачи – най-ниският дял в Европа – и най-ниска смъртност от белодробен карцином в световен мащаб.
Според експертите, целта на политиките трябва да бъде общество без тютюнев дим, а не общество без никотин. Основният вреден фактор е процесът на горене, а не самият никотин. Съвременните бездимни продукти могат да играят роля за намаляване на риска и вредата, ако се регулират адекватно и са достъпни за пълнолетните потребители.
Ограничителните политики, основани на забрани, често водят до неочаквани последици – включително разцвет на черния пазар и разпространение на самоделни или нелегални продукти, които носят по-голям риск за здравето. Пример за това е Австралия, където легални са едва 6% от вейповете, но употребата им не е намаляла.
„Забраните не водят до отказ, а до търсене на заобиколни пътища. Хората имат нужда от реални, по-безопасни алтернативи, подкрепени с факти и ясни регулации“, обобщиха участниците в конференцията.
