Ново изследване на естонски учени показва, че някои от най-често използваните медикаменти за високо кръвно налягане могат да оставят трайни следи върху организма и да увеличат риска от развитие на рак.
Според резултатите, бета-блокерите предизвикват дълготрайни промени в състава на чревната микрофлора — ефект, който се запазва дори няколко години след спиране на лечението.
Подобни последици са наблюдавани и при други широко употребявани лекарства – бензодиазепини (против тревожност), антидепресанти, както и инхибитори на протонната помпа, които милиони хора по света приемат срещу киселини и гастроезофагеален рефлукс.
Чревният микробиом играе ключова роля за имунната система, метаболизма и усвояването на хранителни вещества. Неговото равновесие зависи от богатството и разнообразието на бактериалните видове.
Изследването показва, че продължителният прием на медикаменти – от антибиотици до психотропни лекарства – значително намалява бактериалното разнообразие, а възстановяването му може да отнеме години.
Когато микробиомът обеднее, чревната бариера отслабва, появява се хронично възпаление и намален имунен отговор – състояние, известно като дисбиоза. Това създава „идеална среда“ за развитие на онкологични заболявания, особено рак на дебелото черво.
Патогенните бактерии, които се размножават при дисбиоза, стимулират възпалителни процеси и нарушават нормалния клетъчен растеж, улеснявайки образуването на тумори.
За да оценят дългосрочния ефект, учените от Университета в Тарту анализирали проби от изпражненията на 2509 възрастни. Четири години по-късно те повторили тестовете при 328 участници и сравнили резултатите с техните лекарствени досиета, съобщава bTV.
Резултатите са тревожни:
-
90% от изследваните 186 лекарства нарушават баланса на чревната флора.
-
При антибиотици, антидепресанти, бензодиазепини и лекарства срещу киселини ефектът се запазва повече от три години.
-
При някои антибиотици, като азитромицин и пеницилин, увреждането може да е постоянно.
-
Бета-блокерите също са сред медикаментите с най-силно разрушително въздействие върху микробиома.
Още през 2024 г. учени установиха, че промените в чревната микрофлора са свързани с 23–40% от случаите на рак на дебелото черво.
Наскоро са идентифицирани и нови щамове бактерии, които могат директно да предизвикат образуване на предракови клетки. Те отслабват структурата на чревните тъкани и подготвят почвата за злокачествени процеси.
