Поредният политически „оцепник“ се появи в Общинския съвет на Пловдив. Групата на „Има такъв народ“ се разпада, след като втори съветник напусна редиците ѝ. Тервел Борисов обяви, че се оттегля заради „принципни различия“, но ще продължи да работи като независим съветник.
Този сценарий вече е добре познат на пловдивчани. Политическата партия те издига, структурата работи за кампанията, избирателите гласуват за листата – а след това, удобно, идват „принципните различия“ и съветникът се оказва независим.
В началото „Има такъв народ“ имаше четирима представители в местния парламент. През юли миналата година Димитър Арнаудов също напусна групата и се присъедини към формацията „Независими за Пловдив“. Днес същият сценарий се повтаря – още един съветник си тръгва, а групата на практика се разпада.
Обясненията винаги звучат еднакво – „разминаване във възгледите“, „трудно решение“, „принципна позиция“. Но за обществото остава съвсем логичният въпрос – защо тези „принципи“ не се появиха преди изборите?
Борисов заявява, че е избран с преференциален вот и ще продължи да работи като независим съветник. Формално това може и да е вярно. Но политическата реалност е друга – без партията, без листата и без кампанията едва ли щеше да има място в Общинския съвет.
И така отново се повтаря старият модел на местната политика – партията вкарва хората във властта, а след това властта и влиянието ги превръщат в „независими“. Независими на думи, но често много зависими от други политически и икономически интереси.
След напускането на Борисов в редиците на „Има такъв народ“ остават само двама съветници – Ивайло Димов и Христо Йорданов. А за да съществува официална група в Общинския съвет, са необходими минимум трима. На практика това означава, че политическото представителство на партията в местния парламент се разпада.
Ситуацията не е изолирана. Наскоро и съветниците от „Възраждане“ напуснаха партията и се обособиха като отделна група под името „Свободен избор“.
Така Общинският съвет на Пловдив все повече започва да прилича на политически пазар, в който партийната принадлежност се сменя лесно, а думата „независим“ все по-често се използва като удобен етикет.
А избирателите остават с един и същ въпрос – за кого всъщност са гласували.
