Около 60% от прясното свинско месо, което се предлага в България, е българско. Това съобщи в интервю за БГНЕС изпълнителният директор на Асоциацията на месопреработвателите в България (АМБ) д-р Диляна Попова. По думите ѝ обаче количествата все още не са достатъчни, за да покрият нуждите на пазара, тъй като свинското се използва масово и в преработените месни продукти.
Производството на други видове месо също не успява да задоволи вътрешното потребление. България произвежда едва около 20% от необходимото говеждо месо, а при пилешкото родната продукция покрива между 60 и 70% от търсенето.
Недостатъчното производство налага внос от чужбина. „Преди години страната ни беше един от основните износители на агнешко за арабските държави, но тази позиция отдавна е изгубена“, отбелязва Попова. Тя уточнява, че агнешкото месо у нас се предлага основно около Великден и Гергьовден и в този период е напълно достатъчно за потребителите.
Заешкото месо остава по-скоро нишов продукт за българския пазар, въпреки че у нас работят няколко ферми и кланици за зайци. „В други европейски държави заешкото е традиционно, но у нас не се консумира масово“, добавя тя.
Българско срещу вносно свинско – има ли разлика?
В социалните мрежи периодично се твърди, че вносното свинско, особено от Испания, се готви по-трудно. Според д-р Попова разлика във вкуса или качеството няма:
„Животните в ЕС се отглеждат по строго регламентирани рецептури. Фермерите не могат самоволно да променят храната, защото това би повлияло негативно на производството.“
Тя все пак съветва потребителите да предпочитат българско прясно-охладено месо, тъй като замразеното месо, транспортирано от далечни държави, естествено има различни вкусови характеристики. Охладеното месо се съхранява около 10 дни, а самият транспорт от Западна Европа до България трае два-три дни.
Нови породи и предизвикателства пред сектора
След епидемията от африканска чума по свинете традиционните породи в България се отглеждат все по-рядко. Един от свинекомплексите вече развъжда нов хибрид – т.нар. „черен ангел“, кръстоска с източнобалканската свиня, която е почти изчезнала вследствие на болестта.
„Не искаме помощ, искаме предвидимост“
Попова е категорична, че секторът не настоява за държавни субсидии, но очаква стабилност и предвидими правила:
„Проблемът не е в липсата на помощ, а в това държавата да не създава пречки. Не може в последния момент да се публикуват постановления, които променят таксите за официален контрол, без ясна икономическа логика.“
Тя припомня, че преди две седмици Българската агенция по безопасност на храните е публикувала постановление за увеличение на таксите в кланиците. След възражение от целия сектор Министерският съвет е отложил промяната, като засега действащите тарифи само се превалутират в евро.
„Затова настояваме държавата да не пречи на бизнеса, а да осигури нормална среда за работа“, заключава Попова.
