За успешния риболов са необходими познания за биологичните особености на различните видове риби. Въдичарите трябва да знаят, че рибите най-активно кълват след периода на мръстене. Освен това, първите няколко уловени риби е важно да бъдат разрязани, за да се установи каква храна приемат. Така риболовецът може да избере най-подходящата стръв.
На пръв поглед движението на рибите във водоемите изглежда хаотично и объркано, но това е само привидност. В действителност тук действат строги природни закони. Някои видове посещават само определени райони на водоема, а други се ориентират по специфични миризми, което им помага да откриват своите „жилища“. Ето защо въдичарите често използват ароматизирана стръв. Тази способност често предпазва рибите и от нападения на хищници.
Често се чудим защо няма слука. Успехът в риболова зависи и от важни климатични фактори – температура на водата, вятър, атмосферно налягане и количеството кислород във водата. Например пъстървите – студенолюбиви риби – са по-активни при понижаване на водната температура, докато топлолюбивите видове проявяват обратна реакция.
При силен вятър кислородът във водата намалява и рибите избягват подветрените части на водоема, предпочитайки райони с по-високо съдържание на кислород. При повишаване на атмосферното налягане (преди буря или дъжд) някои риби се издигат близо до повърхността, което създава отлични условия за улов.
Всеки любител на риболова трябва да се съобразява с тези естествени условия, за да има успех.
Исторически щрихи
Първият съюзен конгрес след обединяването на ловната и риболовната организация се провежда през юли 1947 г. За председател на Централния съвет на Народния ловно-рибарски съюз е избран Раденко Видински. Следващите конгреси са през март 1948 г., декември 1950 г., декември 1954 г., ноември 1963 г. и май 1968 г.
Първият български ловен закон е приет на 17 декември 1880 г. и се нарича „Закон за билетите за лов“. Негов създател е видният еленчанин Петко Горбанов – възрожденец и разузнавач от Освободителната война, който заема висок административен пост в първите години след освобождението.
Закон за рибарството съществува от 1883 г. и разрешава риболов с въдици, сакове и срекмета – но само за собствена употреба.
Първият „Проектоустав за начало на устав“ е съставен през 1884 г. и съдържа четири основни правила:
а) пиенето на бира е задължително и количеството – неограничено;
б) бирата трябва да е от Хаджиславчевата фабрика (ако е качествена);
в) при всеки 6-ти изпит стакан, той е за сметка на фабриката, при условие че предишните пет са изпити;
г) членовете не трябва да се лъжат, тоест да не изпиват повече от другите.
Този „проектоустав“ разкрива по-скоро веселия характер на тогавашното ловно сдружение, отколкото строгите уставни норми.
Първите ловни кръгове се създават през 1884 г. във Велико Търново, следвани от Варна (1889 г.) и София (1890 г.). Скоро след това се основават дружества и в Дряново, Пловдив, Трън, Ихтиман, Попово, Кюстендил, Берковица, Айтос и Асеновград. Към началото на 1894 г. ловните сдружения са вече 26 с над 1500 членове.
Практиката показва
Не всички видове дивеч се адаптират успешно към промените в природната си среда. Някои загиват, други се приспособяват, а трети се поддават на изкуствено развъждане. Ярък пример за това у нас е фазанът. Доскоро тази красива птица се срещаше предимно в Югоизточна България и по Черноморието, и беше „ловен блян“ за спортистите. Правеха се скромни опити за изкуствено развъждане още през 1895 г. край Кричим, но тогавашните фазанарии бяха с малък капацитет и ползата беше локална.
Днес фазаните са сред предпочитаните ловни обекти и са значително по-разпространени из горите и полята в страната. Този успех се дължи основно на изкуственото развъждане и разселване. Прогнозите са, че в близките години броят им ще се удвои.
Птичият летеж – символ на свобода и красота
Птичият полет винаги е символизирал човешката воля и свобода, а хвърчащият фазан е олицетворение на красотата на нашата жива природа. Няма по-прелестна птица в българската ловна орнитофауна. Легендите разказват, че аргонавтите, водени от Язон, са видели фазан край река Фаз в Колхида и са го пренесли в Европа. Днес тази птица е любим ловен обект, а умножаването й в България се дължи предимно на изкуственото развъждане и разселване.
