Колко добре познаваме себе си всъщност? По всяка вероятност ситуацията е доста по-сложна, отколкото си мислим. Често живеем в самозаблуди, които усложняват живота ни, без дори да осъзнаваме. За щастие, има начини да разпознаем и преодолеем тези вътрешни капани.
Макар да можем веднага да изброим милион дреболии за себе си – от името и рождената дата до броя на извървените крачки за деня – в същото време не познаваме много основни аспекти, по които съдим другите хора. Например, как звучи гласът ни, когато сме нервни; какво е изражението на лицето ни; начинът, по който стискаме юмруците си, когато не сме съгласни с нещо, и още много други неща, за които дори не подозираме, пише futurist.bg.
„Всеки непознат за 10 минути общуване с вас може да разбере за вашите странности повече, отколкото вие сами за себе си за 40 години от живота си,“ твърди практикуващият философ и основател на психологическия медиапроект The School of Life, Алън де Ботън.
Но откъде идва това чувство, че се познаваме добре? Изследванията показват, че колкото по-уверени сме, че разпознаваме своите чувства и мотиви, толкова по-зле всъщност ги разбираме. Чувството, че познавате себе си, е самоизмама. Тя е главната, но не и единствена такава. С течение на живота ставаме все по-големи майстори в отхвърлянето на неприятни мисли от съзнанието си и притежаваме множество „уловки“ за всякакви житейски ситуации, пише де Ботън в книгата си „Self-Knowledge“, където посочва най-типичните ситуации, в които сами лъжем себе си.
Най-типичните ситуации, в които заблуждаваме сами себе си
- Когато приемаме познати от детството чувства за любов: Често моделът ни за любов е този, който познаваме от близостта си с родителите в детството. Всяко прекрасно преживяване от детството обаче има и своя тъмен близнак. Например, родителската любов често се превръща в контрол. Ако имате подобен опит от детството, може безкритично да възприемате склонността на партньора ви да ви контролира като проява на грижа. Докато не разберете с какви негативни преживявания във вас се асоциира любовта, рискувате отново и отново да избирате партньори, които вместо да ви даряват с приятни емоции и щастие, ви вкарват в модела, познат от детството.
- Когато оправдаваме своите постъпки: Свикнали сме да възприемаме всякакви свои усещания като отражение на обективната реалност, а за техни източници да не смятаме себе си, а външния свят и другите хора. Останалите могат да грешат под влияние на силни емоции, но не и ние самите. Ако се ядосваме на някого, значи той си го е заслужил. Затова често изобщо не се опитваме да осмислим своите чувства, а веднага ги изразяваме чрез действие: викаме, предизвикваме скандал, влизаме със сила през вратата, чупим вещи и съдби.
- Когато мислим, че познаваме своите истински амбиции: Нашето отношение към кариерата често е продиктувано от семейния ни бекграунд. Самите ни представи за успех може до голяма степен да са свързани със социалните стереотипи. Но енергията за достигането му черпим от собствения си опит. Възможно е несъзнателно да се стремите да доказвате, че сте способни на повече, отколкото са очаквали от вас родителите, братята и сестрите ви. Или пък сдържате своите амбиции, тъй като сте научени от детска възраст да се подценявате. „Аз не ви призовавам да се отказвате от вашите представи за успех – казва де Ботън. – Но си струва да проверите, действително ли тези представи и амбиции ви подхождат точно на вас. Защото да се откажеш от желаното, не е най-лошият вариант. Много по-лошо е, когато с огромен труд постигнеш целите си и вече в края на пътя си разбереш, че всъщност си желал нещо съвършено различно.“
- Когато превръщаме своите увлечения в зависимости: Умеем да намираме и да се отдаваме на стимули, които ни отвличат от мислите ни за самите себе си. Това може да е порнография, социални мрежи, алкохол. Често пристрастяванията са начин да не оставаме насаме с проблемите си.
- Когато за стотен път си повтаряме „Това на мен не ми е нужно“: Когато не искаме да се напрягаме, за да променим нещо, ние просто не си признаваме, че даден конкретен проблем ни дразни. Умеем да се убеждаваме, че не ни е грижа за това, което всъщност е много важно за нас: любов или кариера, семейство или свобода. Ако на критиката, че това май не ни е нужно, сме готови да изразходваме повече време и усилия, отколкото за постигането на целите си, явно това изобщо не ни е безразлично.
- Когато обобщаваме: Дори когато имаме конкретни причини за тревога и подтиснатост, често ги обобщаваме. Например, ако сме се впуснали в безсмислен спор в чата, това означава „нас никой не ни разбира“. Ако на душата ни е неспокойно, много често обяснението е „всички наоколо са полудели“. Ние „разпръскваме“ своята болка, за да прехвърлим цялата отговорност от себе си към света около нас.
- Когато се обиждаме: Защо приятелите ни и близките ни не искат да ни казват истината за нас, а предпочитат да поддържат нашите илюзии? Защото се страхуват да не ни обидят. Обидата е най-лесният и ефективен начин да игнорираме неприятната информация за себе си, премествайки акцента от самия проблем към този, който ни го е посочил. Близък човек ви прави забележка, а вие го обвинявате в грубост и високомерие. Партньорът ви посочва ваша слабост, а вие се ядосвате, че той „само ми усложнява живота“.
Как да се борим със самоизмамата?
Има много причини за самоизмамата: те могат да се крият в нашите желания, проблемите със самооценката, отношенията с другите хора. Но целта винаги е една и съща: да избягаме от болката. Борбата със самоизмамата започва с промяната в отношението ни към душевната болка, възприемайки я като ценен сигнал, показващ проблем.
- Научете се да цените критиката: „Би било чудесно, ако можехме да видим себе си такива, каквито сме. Но нашето полезрение е ограничено. Затова, колкото и да е странно, трябва да присъединим нашия мозък към нечий друг, за да видим това, което не забелязваме,“ пише де Ботън. Ако искате да разберете доколко сте недружелюбни, ненадеждни, нестабилни, необщителни и мързеливи, вслушайте се в своите приятели и колеги. Научен факт е, че те правят това два пъти по-точно. Критиката е уникален източник на информация за вашата личност. Дори ако е несправедлива, това като минимум дава повод да се замислим защо ни засяга.
- Практикувайте философска медитация: За разлика от източните медитативни практики, целта на тази медитация не е да се освободите от мислите си, а да се съсредоточите върху тях, за да разберете своите чувства и мотивации, обяснява де Ботън. Идеята е, че повечето ни психологически проблеми са проява на емоционални противоречия, които са се оплели в кълбо и за които просто нямаме време да ги разплетем. Де Ботън съветва да се започне с три въпроса:
- Какво ме безпокои в този момент?
- Какво ме разстройва?
- Какво ме възбужда? Когато успеете да определите своето състояние, опитайте да намерите отговор на най-сложния въпрос – „Защо?“
- Култивирайте в себе си емоционален скептицизъм: Не се поддавайте на своите чувства. Те са прекалено нестабилни, непоследователни и ирационални. Ако във вас възникне емоционален импулс да направите нещо, възприемайте това като повод за размисъл, а не като ръководство за действие. Направете пауза, за да утихнат силните чувства и да можете да погледнете случващото се отстрани. Древногръцките философи са наричали това действие „epoche“ – „въздържане“. Особено критично се отнасяйте към желанията, които са възникнали под влияние на умора и глад. Не позволявайте дефицитът на глюкоза в кръвта да решава вместо вас.
- Разрешете си да бъдете несъвършени: Често заблуждаваме себе си по същия начин, по който избираме най-хубавата си снимка за профила ни в социалните мрежи. „Най-хубавата“ означава, че е най-съвместима с нашия идеал, но често на нея най-малко приличаме на себе си. Всъщност за човек е съвсем естествено да бъде несъвършен както външно, така и вътрешно: в различна степен слаб, податлив на изкушения, мързелив и други не особено привлекателни качества. Да, завиждате на по-успешните хора, разстройвате се заради критика, чувствате се неуверени, когато партньорът ви пренебрегва. Но така правим всички ние. За да бъдем по-честни със себе си, понякога е достатъчно да осъзнаем един простичък факт: да имаш странности и недостатъци е нормално. Затова според де Ботън най-подходящият въпрос при първа среща е: „А какви странности имаш ти?“
