Министерският съвет одобри промени в Наказателния кодекс (НК), с които се намаляват минималните глоби за престъпленията „обида“ и „клевета“. Измененията са част от по-широка законодателна реформа, започната през 2023 г., и целят да приведат българското право в съответствие с ангажиментите по Европейската конвенция за правата на човека.
По-ниски санкции за обида и клевета
С промените минималната глоба за обида се намалява от 1000 на 500 лева, а за клевета — от 3000 на 1000 лева. Реформата е мотивирана от осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) срещу България, включително по делата „Божков“ и „Касабова“, където журналисти бяха санкционирани с непропорционално високи наказания.
Още през 2023 г. Народното събрание премахна привилегированите състави за обида и клевета срещу длъжностни лица и въведе възможност за административни, вместо наказателни санкции. Сега предлаганите промени дават по-широка преценка на съда при определяне на наказанието, в зависимост от конкретния случай.
Криминализиране на изтезанието
Сред одобрените промени е и изменение на чл. 146а, ал. 1 от НК, с което се въвежда изрично престъплението „изтезание“. С тази стъпка България изпълнява международните си задължения по Конвенцията против изтезанията и други форми на нечовешко или унизително третиране или наказание.
Нова глава „Тероризъм“ в Наказателния кодекс
Министерският съвет даде зелена светлина и на изцяло нова глава в Наказателния кодекс — „Тероризъм“, която обединява всички престъпления, свързани с терористична дейност. Целта е да се изпълнят препоръките от Петия оценителен доклад на MONEYVAL (от 18 май 2022 г.) и да се хармонизира законодателството с международните стандарти в борбата срещу тероризма и изпирането на пари.
Новата глава включва два основни раздела:
-
Същински терористични престъпления — нападения срещу лица с международна закрила, вземане на заложници, престъпления с ядрен материал, действия, водещи до смърт или тежки щети.
-
Несъщински терористични престъпления — подготовка и обучение на терористи, финансиране на терористични актове, пътуване с терористична цел, укриване на извършители и други.
Включени са и разпоредби за отнемане на имущество, използвано за терористични цели, както и възможност за налагане на допълнителни наказания, с цел по-ефективна превенция.
Измененията предстои да бъдат разгледани и гласувани от Народното събрание. Според правителството, те представляват ключова стъпка към извеждането на България от т.нар. „сив списък“ на FATF (Групата за финансово действие срещу изпирането на пари).
