8 C
Пловдив
петък, декември 13, 2024

Православната църква почита на 30 ноември паметта на св. Апостол Андрей Първозвани

Православната църква почита на 30 ноември паметта на св. Апостол Андрей Първозвани, пръв от апостолите повикан да тръгне след Христа.

Името на св. Андрей често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранването на народа с пет хляба. От ранни години Андрей жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил в Юдея, той станал негов ученик. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Исус, казал: „Ето агнецът Божий!“. Като чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с него целия ден. След това отишъл да намери брат си Симон (Петър) и му съобщил радостната вест: „Намерихме Месия!“ и го довел при Христа. Двамата братя продължили своя предишен живот и се занимавали с риболов. Те били родом от Витсаида. По-късно Спасителят ги видял веднъж на Галилейското море и им казал: „Вървете след мене и аз ще ви направя ловци на човеци“. Оттогава навсякъде следвали Христос и били свидетели на неговите чудеса, смърт и Възкресение.

Българският народ отбелязва Андреевден като празник на семето (зърното). Този ден се свързва с вярването, че светлината в денонощието започва да расте – наедрява, затова някъде се нарича Едреевден, а слънцето да помръдва „както пиле в яйце“, всеки ден по-малко денят се увеличава колкото с просено зърно.

Българите наричат празника още Едрей, Едринден или Мечкин ден. Още в навечерието на празника или с настъпването на ранното утро всяка домакиня приготвя вариво от царевица, жито, фасул, леща, ечемик, овес и пр. Това се прави, за да едреят посевите, тъй както наедряват сварените зърна. От варивото ядат всички и се дава на домашните животни, за да е добър приплодът им. Жените раздават от варивото, за да е плодовита годината.

В българските земи на север от Балкана Андреевден се почита като празник на мечките, познат под името Мечкин ден. Според народното предание някога св. Андрей бил самотен отшелник в планината, където обработвал малка нивица. Една мечка обаче изяла вола му. Разгневеният земеделец я уловил, впрегнал я в ралото вместо вола и я подчинил на волята си. Оттогава яздел мечката и обработвал земята си с нейна помощ. Затова светецът е известен като патрон на мечките и техен покровител. Преди изгрев слънце на Андреевден най-възрастната жена в семейството взема шепа варени зърна и филия хляб и ги хвърля нагоре в комина или върху покрива на къщата с думите: „На ти, мецо, кукуруз, че да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците!“

Деня празнуват и невестите, които очакват благоволението на съдбата – да нарастват като деня и семената, да забременяват, да раждат здрави и хубави деца. На свети Андрей не се работи къщна работа и не бива да се перат дрехите.

На 30 ноември имен ден празнуват всички, които носят името: Андрей, Андрея, Андреа, Андрей, Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан и производните им.

pin.newspoint.bg
Последни новини
НЕ ПРОПУСКАЙ ДА ПРОЧЕТЕШ