В Назарет благочестива еврейска девойка съхранявала дрехата на Пресвета Богородица — светиня, получена от нейна сродница, която я притежавала като заветен дар от самата Божия Майка. По-късно братята сенатори Галвий и Кандид се сдобили с тази безценна реликва и я пренесли в дома си в Константинопол.
Скоро те осъзнали, че не могат да задържат такава светиня само за себе си, и съобщили за нея на императора и патриарха. Така, на 2 юли 458 г., с тържествено всенародно шествие, дрехата на Пресвета Богородица била положена в специално построената за нея църква „Св. Богородица“ в квартала Влахерна на столицата.
