Преди 38 години светът се събуди, а над него бе надвиснал ядрен облак. Катастрофата в Чернобил е най-смъртоносната ядрена катастрофа в историята, която започна на 26 април 1986 г. Поради докладваната небрежност на властите, катастрофата е била обект на спорове и дебати през годините. А през това време бедствието остави след себе си хиляди смъртни случаи от рак. На този ден ще погледнем назад към това ужасно събитие, случило се преди 38 години.
Чернобилската катастрофа и Съветския съюз
Катастрофата в Чернобил започна с експлозията на реактор № 4 на Чернобилската атомна електроцентрала близо до Припят в Северна Украйна, тогава част от Съветския съюз. Ядрената авария е оценена като максимална по тежест – седем. Единствената друга ядрена авария, оценена със седем по Международната скала за ядрени събития, беше тази във Фукушима в Япония през 2011 г. Усилията за борба с бедствието включват 500 000 служители и струват около 18 милиарда рубли или 68 милиарда долара през 2019 г.
Само за часове 200 хил. души са евакуирани от близкия Припят, построен специално за работниците от централата. Тези хора така и не се завръщат в домовете си.
В дните след бедствието ръководството на Съветския съюз се опитва да прикрие инцидента. Ала други държави разбират, че нещо не е наред, тъй като мониторинговите станции в Европа отчитат необичайно високи нива на радиация.
Длъжностни лица притискат съветите за обяснение. Така Москва в крайна сметка признава за аварията в Чернобил. Международно недоволство по целия свят е колосално. Властите са притеснени относно опасностите, породени от радиоактивните емисии.
Какво се случи?
Всичко се случва по време на тест по проверка на способността на парната турбина да захрани помпите за аварийна захранваща вода, ако едновременна централата остане без външно захранване, но и се скъса тръбата за охлаждащата течност. Тестът е завършен успешно и реакторът е спрян за профилактика. По време на спирането обаче има токов удар в основата на реактора. Той разкъса компонентите му. Контейнмент сградата е разрушена поради последвалите парни експлозии и разтопяване. Пожарът на активната зона на реактора продължава до 4 май 1986 г. През това време радиацията се разпръсква във въздуха и достига до целия СССР и Европа.
Последиците от бедствието
Първоначално бедствието уби двама инженери. Други двама имат тежки изгаряния. След началото на аварийната операция за потушаване на пожарите и стабилизиране на оцелелия реактор, 237 работници са откарани в болница. 134 от тях са с остър радиационен синдром. От тях 28 са починали. Според комитет на ООН по-малко от 100 смъртни случая са настъпили в резултат на валежите. Популярно проучване на СЗО през 2006 г. показва, че в Украйна, Беларус и Русия има 9 000 смъртни случая, свързани с рака.
Трябва да се отбележи, че бедствието имаше ужасяващ ефект и върху околната среда. Но в следващите години природата се възползва от липсата на хора.
Сега районът е богат на различни видове диви животни. Той е дом на вълци, диви коне, диви свине, рисове и глутници бездомни кучета. А последиците от бедствието върху заобикалящата гора и дивата природа са довели до много научни изследвания за въздействието на радиацията.
През 2015 г. учените изчисляват, че има седем пъти повече вълци в забранената зона, отколкото в близки сравними райони, благодарение на липсата на хора.
Бедствието и България
У нас, подобно на „братята“ от СССР, информационното затъмнение е огромно. Радиационният облак идва над България на 1 май. Властите обаче не отменят манифестациите в страната, които се провеждат под радиоактивния дъжд. Не се съобщава за опасността на населението. Ала за номенклатурата е осигурена чиста вода, следи се в храната им да няма и минимални дози радиация. Властите допускат и втори пик на замърсяване година след взрива. Млякото и месото стигат нива на радиация, близки до тези от първия пик през май 1986 г. Причината – не са закупени чисти фуражи.
„В три поредни съобщения от 2, 4 и 6 май 1986 г. от името на Комитета за изследване на атомната енергия за мирни цели (КИАЕМЦ) в „Работническо дело“ излизат официални съобщения, че всичко е под контрол и никаква опасност няма. На 7 май, когато с половин уста признават за радиацията, шефът на КИАЕМЦ Иван Пандев лъже безочливо по телевизията, че „изкуствената аерозолна радиоактивност през периода 1951-1963 г. е превишавала приблизително 1000 пъти тази, която се съдържа във въздуха в настоящия момент“, разказва за „Дойче веле“ изследователят проф. Димитър Вацов.
