От 9 юни българските университети са без валиден договор за използване на софтуера за проверка на дипломни работи и дисертации за плагиатство. Министерството на образованието и науката (МОН) все още не е уточнило дали ще поднови централното споразумение или висшите училища ще трябва сами да финансират достъпа до антиплагиатната система.
„Цената за използване на софтуера е около 5000 лева годишно за един университет – сума, която не е непосилна“, коментира просветният министър Красимир Вълчев. По думите му необходимостта от автоматизирана система за откриване на плагиатство е безспорна, но остава въпросът кой следва да я осигурява – МОН или самите университети.
До момента министерството не е провело пазарно проучване за стойността на услугата, което е необходимо условие за подписване на нов централен договор, обхващащ всички висши учебни заведения. Темата бе повдигната в парламента от председателя на образователната комисия проф. Андрей Чорбанов.
Липсата на антиплагиатна система създава сериозни затруднения за университетите не само по отношение на проверката на научни текстове, но и в акредитационните им процедури. Според действащите стандарти всяко висше училище е задължено да посочи използваната от него система за откриване на плагиатство в доклада си за самооценка. Без това изискване институциите не могат да получат положителна акредитация.
На този фон стана ясно, че Комитетът по образователна политика към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) е одобрил положително становище относно присъединяването на България към организацията – стъпка, която подчертава необходимостта от поддържане на високи академични и етични стандарти.
