Снежната покривка в Централна и Южна Европа може да намалее с до 80% до края на този век. Това е стряскащата прогноза, включена в нов доклад на Европейската агенция по околна среда (EEA), цитиран от Meteobalkans.
Според учените, снегът не просто закъснява – той „си тръгва завинаги“. Райони като Алпите и Балканите, които някога са били покрити със сняг през по-голямата част от годината, днес все по-често са кафяви и покрити с кал.
Данните от сателитите Copernicus показват ясна тенденция:
- През последните 20 години зимите в Европа са се скъсили средно с 24 дни. В някои зони на Алпите скъсяването достига до 36 дни.
- Средната височина, на която снегът „оцелява“, вече се е вдигнала с близо 300 метра.
За България това означава: значително по-малко сняг във Витоша, Рила и Родопите, по-малък воден запас през пролетта и увеличен риск от засушаване през лятото.
„Снегът вече не е сигурен източник на вода. А това променя всичко – от земеделието до енергетиката“, коментира климатологът д-р Росица Аврамова.
Стопяването на зимите е буквално – то се дължи на новия климатичен баланс. Топлите въздушни маси от юг проникват все по-често, докато студените нахлувания от север отслабват. Резултатът е по-дълги есени, по-къси зими и все повече дъжд вместо сняг.
В планините това е фатално. Снегът, който не се задържа, не може да захрани постепенно реките през пролетта.
„Когато снегът изчезне, изчезва и забавената вода“, обяснява проф. Андреа Гуера от Университета в Инсбрук. „Без нея язовирите се пълнят рязко, после изсъхват. Сезонният баланс се руши.“
Ски курортите в Алпите вече харчат повече енергия и вода за производство на изкуствен сняг, отколкото за отопление и транспорт, взети заедно. В Банско и Пампорово ситуацията е сходна – без снежните оръдия сезонът е невъзможен.
За покриването на един склон с 30 см сняг са нужни около 2 милиона литра вода. Ако климатът продължи да се топли, скоро няма да достигат нито водните ресурси, нито необходимият студ.
Снегът е тихата инфраструктура на природата – той не просто покрива планините, а ги захранва. 80% от питейната вода в Европа идва от планински басейни, захранвани от топящ се сняг (по данни на ETH Zurich).
Ако тази система се срути, Балканският полуостров ще пострада пръв заради по-малките си височини и по-бързото затопляне.
В последните години снеговалежите в България се изместват към март и април. Януари все по-често наподобява ноември. Дори в Пирин и Рила снежната покривка е с 30-40% по-тънка от нормата преди 20 години. Снегът се превръща от сезонно събитие в спомен от детството.
