Йотова поиска постоянен мониторинг на цените при въвеждането на еврото
Президентът Илияна Йотова заяви, че ще настоява пред служебното правителство за въвеждане на постоянен мониторинг на цените с цел предотвратяване на спекула и изкуствено повишаване на стойностите при преминаването към еврото.
Държавният глава направи изявлението по време на форума „The World Ahead 2026“, организиран от изданието The Economist, където беше почетен гост и лектор. Основен акцент в изказването ѝ беше присъединяването на България към еврозоната и отражението му върху икономиката и доверието на гражданите.
„Институциите трябва да работят така, че да увеличат доверието в еврото и да не позволят то да бъде ерозирано от странични фактори“, подчерта Йотова. Според нея основна задача е гражданите да преминат възможно най-леко през първите месеци с единната европейска валута.
Тя посочи, че е необходим засилен контрол върху търговците, за да се предотврати т.нар. „закръгляне нагоре“ на цените и формирането на скрита инфлация. Мониторингът трябва да открива аномалии, които не произтичат от самото въвеждане на еврото.
Йотова отбеляза, че еврото е инструмент, а не самоцел. Според нея крайната цел е повишаване на жизнения стандарт на българските граждани. Тя припомни позицията си, че обществото и бизнесът можеха да бъдат по-добре подготвени чрез по-структурирана информационна кампания и по-дълбока икономическа подготовка.
Президентът подчерта и необходимостта от политическа стабилност, за да може страната да отстоява приоритетите си както вътре в държавата, така и на европейско ниво. По думите ѝ България вече е пълноправен член на Шенген и еврозоната и трябва да използва тези позиции стратегически.
В изказването си Йотова засегна и предизвикателствата пред еврозоната и Европейския съюз – бавния икономически растеж, високата задлъжнялост на някои държави, строгите фискални правила, демографската криза и изоставането в развитието на единния пазар.
Тя се обяви за по-дълбока икономическа интеграция и реално укрепване на единния европейски пазар, особено в сферите на енергетиката, свързаността и финансовите пазари. Йотова припомни и доклада на Марио Драги за конкурентоспособността на ЕС от 2024 г., като отбеляза, че малка част от препоръките в него са реализирани.
Президентът предупреди и за рисковете от разделение в Европа и идеята за „Европа на две скорости“. Според нея подобно разделение може да отслаби съюза в настоящата сложна геополитическа среда.
В сферата на отбраната Йотова посочи, че България, като член на НАТО и ЕС, може да участва активно в изграждането на общите европейски отбранителни способности. Тя отбеляза, че страната ни е сред първите одобрени по инструмента SAFE.
Като конкурентни предимства на България държавният глава изтъкна силно развития автомобилен сектор, шестото място в ЕС по добив и преработка на цветни метали като мед и олово, както и потенциала за производство на продукти с висока добавена стойност.
Йотова подчерта и ролята на България в развитието на високите технологии. Тя открои Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии INSAIT като първи по рода си в Източна Европа. Страната ни е и сред шестте държави в ЕС, които ще получат финансиране за надграждане на суперкомпютрите си и изграждане на екосистема за фабрики за изкуствен интелект.
