„Вината за създалата се ситуация в областта на правораздаването е в Парламента. [Депутатите] не намират политическа воля да излъчат своята политическа квота във Висшия съдебен съвет (ВСС)“.
Това заяви в предаването „Лице в лице“ по bTV проф. Пламен Панайотов, ръководител на катедра „Наказателни науки“ в Софийския университет „Свети Климент Охридски“.
Професорът подчерта, че първата институция в държавата, призвана да отстоява интересите на гражданите, „не желае да се придържа към конституционните разпоредби“.
„Не бива да се допуска държавата да бъде закрита поради бездействие на Парламента.“
По думите му, ако хората искат да протестират срещу определени институции, свързани с този казус, те трябва да протестират пред Парламента.
Критика по делото „Коцев“
Проф. Панайотов коментира и случая с варненския кмет Благомир Коцев, чието задържане под стража предизвика широка обществена реакция:
„За да се предприеме тази мярка, е необходимо или да има опасност обвиняемият да се укрие, или да има опасност да извърши нови престъпления. [Обвинението] се опасява от второто, защото Коцев продължава да изпълнява длъжността „кмет на Варна“ и би повлиял по незаконен начин на предварителното производство.“
Професорът постави ключов въпрос:
„В НПК е предвидена възможност прокуратурата да поиска временно отстраняване от длъжност на обвиняемия. Повече от 3 месеца той е задържан под стража, защо не е поискана тази мярка?“
Арестът като способ за натиск
Проф. Панайотов изрази сериозни притеснения относно употребата на най-тежката мярка за неотклонение:
„Трудно ми е да дам обяснение, защото по този въпрос няма мотиви, които да са достъпни на обществото. По такива дела със значим обществен интерес се наблюдават ситуации, които водят до съмнение, че принудителните мерки за неотклонение – задържане под стража и домашен арест – се използват като способи за събиране на доказателства.“
Той категорично заяви, че това е „пълен абсурд“ и не е предназначението на мярката по закон.
„Предприемането на мярка задържане под стража следва да става, след като е извървян ходът на предварителното производство и има вече убедителни доказателства. Едва тогава е оправдано да последва такова силно ограничаване на личните права и свободи на обвиняемото лице“, посочи проф. Панайотов.
