Производството на мляко в България продължава да намалява, сочат данни на европейската статистика към септември 2024 г. Според информацията страната ни е добила с 3,4% по-малко мляко на годишна база, съобщава БНТ.
В същото време големите производители масово внасят мляко от чужбина, което засилва конкуренцията за българските фермери. Според справка на Министерството на земеделието, най-големият вносител на мляко за България е Германия, докато Румъния води по обеми на внос.
Българските фермери под натиск заради ниски цени
Местните производители алармират, че вносното мляко пристига на по-ниска цена, което води до занижени изкупни стойности за българските ферми.
„Суровото мляко, което изкупуват мандрите, варира между 90 ст. и 1,30 лв. за литър, с ДДС и транспортните разходи може да стигне до 1,40 лв.. Големите мандри получават по-ниски цени, защото изкупуват по-големи количества“, обяснява фермерът Стефан Вълков, който управлява малка семейна кравеферма.
Освен ниските изкупни цени, друг сериозен проблем за млекопроизводителите е забавянето на плащанията от изкупвачите, което допълнително затруднява бизнеса.
„Идват дори от Пловдив, за да вземат мляко, но въпросът е дали го плащат навреме“, коментира Вълков.
Оцеляване чрез собствено производство
За да се справят със ситуацията, много малки фермери търсят алтернативи, като затварят производствения цикъл и сами произвеждат млечни продукти.
Стефан Вълков от години вече не продава млякото си на прекупвачи, а е започнал производство на сирене и кашкавал, като е отворил и собствен магазин в Русе.
Според него част от фирмите използват вносни заготовки за кашкавал, за да компенсират недостига на мляко.
„Изпарява се в гореща вода и от едно парче стават две. Въпреки това, цената остава висока – виждал съм кашкавал в големи вериги за над 30 лв. за килограм. А разликата не е в количеството мляко, което влагат“, споделя фермерът.
Истинският кашкавал, според него, трябва да се точи на конци и да не се разтича при запичане.
Таван на цените или пазарен баланс?
Вълков и колегите му смятат, че не трябва да има таван на цените на млечните продукти, а по-скоро усреднена стойност, която да отчита както разходите на производителите, така и реалната стойност на продукта.
Ситуацията в сектора остава напрегната, а фермерите търсят нови начини да запазят бизнеса си въпреки нарастващата конкуренция от вносните продукти.
