Съдържание
Обясненията на Вашингтон за причините и целите на военната операция срещу Иран стават все по-непоследователни и често си противоречат. Това отбелязват в анализи водещи западноевропейски издания като Льо Фигаро, Кориере дела сера, Франкфуртер Алгемайне Цайтунг, Ла Стампа и Льо Монд.
Според публикациите, различните изявления на президента Доналд Тръмп, държавния секретар Марко Рубио и министъра на отбраната Пийт Хегсет създават усещане за объркване около реалните мотиви за започналата преди шест дни военна кампания.
Ниска подкрепа и растящо недоволство
Социологически проучвания в САЩ сочат, че едва около една четвърт от американците подкрепят операцията „Епична ярост“. Тя е особено непопулярна сред младите хора между 18 и 35 години, а одобрението намалява дори сред привържениците на движението MAGA.
Според анализите, именно липсата на ясно формулирана цел е сред причините за спадащата обществена подкрепа.
Различни версии за целите на конфликта
Първоначално Белият дом обяви, че целта е спиране на ядрената програма на Техеран. По-късно Тръмп заяви, че иска „елиминиране на режима на аятоласите“, а в други изявления говори за „свобода за иранците“ и за необходимостта да бъде „обезглавен режимът“.
От своя страна министърът на отбраната подчерта, че не става дума за война за смяна на режима, а за ограничаване на ракетния и дроновия капацитет на Иран. Впоследствие Тръмп формулира четири цели: унищожаване на иранския флот, зануляване на ракетния капацитет, предотвратяване на разполагането на ядрени оръжия и пресичане на финансирането на терористични групировки.
Допълнително объркване предизвика изявление на Марко Рубио, според което ударите били предприети превантивно, тъй като Израел се готвел за незабавна атака, която можела да въвлече американските сили в региона.
Опасения за продължителността на войната
Друг сериозен въпрос е колко дълго може да продължи конфликтът. Първоначално Тръмп прогнозира кратка операция от няколко дни, но впоследствие заговори за седмици.
Според анализ на „Ла Стампа“, експерти се съмняват, че Пентагонът разполага с ресурс за продължителна кампания при сегашните темпове на удари. Особено чувствителен е въпросът с ракетите-прехващачи за противовъздушна отбрана, чиито запаси са намалели след предишни операции и военна помощ за Украйна.
Риск от политически последствия
Издания като „Кориере дела сера“ и „Льо Монд“ предупреждават, че при продължителен конфликт Тръмп може да се изправи пред вътрешнополитически натиск, подобен на този, който съпътстваше други дълги военни ангажименти на САЩ.
На този фон вътрешното недоволство се очертава като основно предизвикателство пред администрацията, особено при спад на президентската популярност.
