Ново изследване на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) разглежда влиянието на трудовата миграция и потенциала на вътрешния трудов резерв. Данните показват, че въпреки тройното увеличение на вноса на работници от страни извън ЕС след 2021 г., недостигът на работна ръка в България продължава да расте и вече надвишава 25%. Анализът е особено актуален предвид предложения законопроект за разширяване на квотите за чуждестранни работници.
Според експертите вносът на чужда работна сила не облекчава, а напротив – влошава ситуацията на местния пазар на труда. Чуждестранните работници често заместват млади българи и по-слабо квалифицирани кадри в сектори като строителство, хотелиерство и промишленост, което задълбочава структурните проблеми.
Проучването подчертава, че вносът не решава демографската криза. Опитът на други европейски страни показва, че дългосрочният фискален ефект от имигрантите извън ЕС е отрицателен и увеличава натиска върху социалните системи.
Докладът сочи, че България разполага с над 1 милион икономически неактивни лица, като над 85 000 от тях изявяват желание да работят – число, сравнимо с настоящия внос на кадри. Освен това недостигът на работна ръка се дължи и на технологично изоставане – страната е последна в ЕС по плътност на роботи, което намалява производителността.
Икономистът Георги Вулджев, автор на проучването, коментира:
„Увеличаването на вноса на работна ръка не решава структурните проблеми, а ги задълбочава. Виждаме парадокс – повече чуждестранни работници, но дефицитът на кадри расте, а заетостта сред младите българи намалява. Политиците и бизнесът прибягват до краткосрочно решение, което в дългосрочен план влошава ситуацията.“
Вулджев предлага устойчиво решение: „България трябва да намали зависимостта от нископлатен внос, да стимулира автоматизацията и да създаде условия за завръщане на българите от чужбина. Препоръчваме намаляване на квотите за работници от трети страни и въвеждане на данъчни стимули за роботизация и за връщащите се емигранти.“
