Ново обобщение на голям масив от данни установява пряка връзка между психичните разстройства и ранната смърт от сърдечни болести.
Хората, страдащи от депресия, тревожност, шизофрения, биполярно разстройство и посттравматично стресово разстройство (ПТСР), са изправени пред скрита заплаха. Сърдечните заболявания убиват повече от тези пациенти, отколкото самоубийствата или предозирането. Изследванията показват, че тези психични състояния могат да съкратят продължителността на живота с 10 до 20 години, като сърдечносъдовите заболявания са водеща причина за смърт в тази популация.
Данните показват драматично увеличение на сърдечносъдовия риск при различни разстройства:
- Депресията увеличава риска от сърдечни заболявания със 72%.
- Шизофренията почти удвоява риска, като той е с 95% по-висок.
- Биполярното разстройство повишава сърдечносъдовия риск с 57%.
- ПТСР увеличава риска от коронарна болест на сърцето с 61%.
- Тревожните разстройства са свързани с 41% по-висок риск от сърдечносъдова смъртност.
Нов доклад, публикуван в европейското издание на списание The Lancet, е посветен на това как психичните разстройства създават огромни здравни неравенства. Обзорът, ръководен от проф. Виола Вакарино от Университета „Емори“, анализира данни от 2012 г. до 2024 г., фокусирайки се върху връзката между психичните състояния и сърдечносъдовите заболявания.
Парадоксът в грижите: Въпреки много по-високите нива на сърдечни заболявания, хората с психични разстройства получават по-лоши сърдечносъдови грижи от общото население.
Психичното здраве и сърдечносъдовите заболявания създават вреден цикъл, който работи в двете посоки:
1. Поведенчески и Биологични фактори
Психичните разстройства тласкат хората към поведение, което уврежда сърцето, като например:
- Много по-високи нива на тютюнопушене.
- Намалена физическа активност.
- Лоши хранителни навици.
Биологичните ефекти са още по-дълбоки. Хроничният стрес, свързан с тези състояния, води до вредни промени в тялото, включително:
- Повишено възпаление.
- Повишено кръвно налягане и неравномерен сърдечен ритъм.
- Проблеми с обработката на инсулина.
Този ефект се дължи на дисрегулацията на Автономната нервна система (АНС) и Хипоталамо-хипофизно-надбъбречната ос (ХХНО). Дисрегулацията на тези системи създава „неблагоприятни ефекти надолу по веригата“, които влияят хронично на сърдечносъдовия риск, включително чрез метаболитни нарушения и високо системно съдово съпротивление.
2. Обратното влияние
Междувременно, преживяването на инфаркт или инсулт може да предизвика нови проблеми с психичното здраве, създавайки двупосочна улица между ума и сърцето:
- 18% от хората със сърдечносъдови заболявания страдат от депресия, като процентът скача до 28% след инфаркт.
- Близо един на всеки четирима оцелели след инсулт развива депресия.
- 12% от преживелите инфаркт развиват ПТСР заради сърдечната травма.
Здравеопазването обикновено третира психичното здраве и сърдечните заболявания като напълно отделни проблеми. Кардиолозите често пропускат симптомите на психичен проблем, докато психиатрите може да пренебрегнат сърдечните.
Хората с психични разстройства имат повече контакти със здравни специалисти, но получават по-малко физически прегледи, сърдечносъдови скрининги и лечение. Дори стандартните лечения за психично здраве могат да помогнат за намаляване на сърдечносъдовия риск:
- Упражненията показват особено силни ползи при депресия и трябва да се разглеждат като основно лечение, наред с психотерапията и антидепресантите.
- Практиките, свързани с ума и тялото – йога, тай чи и медитация – също са обещаващи.
Необходимост от промяна: Учените призовават за големи промени в системата на здравеопазването. Здравноосигурителните системи трябва да разширят покритието на психичното здраве и да осигурят достъп до скрининг за сърдечносъдови заболявания.
Най-важното: Медицинските изследователи трябва да спрат да изключват хора с психични разстройства от сърдечносъдови изследвания. Тази практика е оставила лекарите без подходящи, основани на доказателства насоки за лечение на тази високорискова популация.
Тъй като приблизително един на всеки четирима души изпитва психични разстройства през живота си, справянето с тази криза би могло да предотврати милиони преждевременни смъртни случаи. Здравните системи трябва да приемат, че психичното и физическото здраве са дълбоко свързани.
