Психичното здраве на майките след раждане се превръща във все по-важна тема в България, а ново проучване показва, че 43% от жените не желаят повече деца след трудно раждане и тежък следродилен период. Данните са от национално представително онлайн изследване на „Мъмфидънт“, проведено между 10 юни и 10 септември 2025 г. сред 573 майки с деца до 7-годишна възраст. Проучването беше представено от доц. Стоянка Черкезова от Българската академия на науките и поставя фокус върху психичното здраве на майките, следродилния период и предизвикателствата на майчинството.
В изследването участват предимно жени между 22 и 42 години, живеещи в София или друг областен град, с висше образование и в брак или съжителство. Анализът показва, че най-трудният период за психичното здраве на майките са първите седмици след раждането.
Само 11% от анкетираните споделят, че не са изпитали трудности в този период, докато за 62,7% първите седмици след раждането са били доста или изключително трудни. Общо 71,9% от майките определят началния период на майчинството като тежък, като най-голям е делът на тези, за които той е бил изключително труден, посочи доц. Черкезова. Изненадващо според нея е, че дори майките с повече опит също срещат сериозни трудности. За 48,1% от майките с три деца първите седмици след раждането също са били изключително тежки, а за 25,5% този период е определен като много труден.
Данните показват, че преминаването към новата роля на майчинството често е съпроводено с физическо и емоционално изтощение. Около 77,5% от майките съобщават за силна умора и изтощение, 73,6% – за чувство на претовареност и стрес, а 64,2% изпитват трудни емоции като гняв, тревожност, вина и тъга. Повече от половината жени – 57,8% – споделят и усещане за безпомощност и липса на контрол в първите месеци след раждането.
Въпреки трудностите, значителна част от майките съобщават и за положителни емоции, свързани с майчинството. Около 63% демонстрират високи нива на щастие, а 61% споделят чувство на удовлетвореност от майчинството. Майките с по-малки деца се чувстват по-щастливи и удовлетворени през първите три години след раждането. Около 93% изпитват възхищение, когато наблюдават развитието на детето си, а три от пет майки споделят удовлетворение от семейната пълнота. Седем от десет жени усещат, че имат важна роля при вземането на решения за детето, докато 54% посочват, че имат хармонични отношения с партньора си.
Останалите майки обаче споделят, че липсата на хармония в партньорските отношения показва колко труден може да бъде периодът на ранното майчинство. Според доц. Черкезова претоварването и умората в първите години след раждането често оказват влияние върху отношенията в семейството. Тя подчертава, че социалната и семейната подкрепа може значително да намали предизвикателствата, пред които са изправени майките.
Между 78% и 95% от участничките в проучването съобщават за силна емоционална връзка между майките и техните деца. В същото време експертите отбелязват, че макар опитът при отглеждането на деца да намалява усещането за несигурност, увеличаването на отговорностите и грижата за повече от едно дете могат да доведат до силно изтощение.
Етапът на кърмене също се оказва едно от най-големите предизвикателства за психичното здраве на майките. По думите на доц. Черкезова 52,5% от жените определят този период като доста или изключително труден. Според резултатите от изследването нито един друг етап от ранното развитие на детето не се възприема като толкова натоварващ.
През първите три години от майчинството около 42% от майките се чувстват уверени в ролята си, а 53,7% се възприемат като добра майка. В същото време 45% признават, че често изпитват чувство за вина за своите действия като родители. Около 40% от майките по принцип се упрекват за поведението си, като доц. Черкезова подчертава, че е важно да се прави разграничение между вина и срам. Според нея в българското общество се наблюдава силен социален натиск върху майките и очакване те да отговарят на определени обществени стандарти.
Почти половината от анкетираните жени съобщават, че не получават достатъчно помощ от партньора си в ежедневните грижи за детето. За 44% липсва емоционална подкрепа, а 48% се чувстват неразбрани и самотни. При 36% се наблюдава продължителна липса на мотивация, а 14% споделят, че понякога имат усещането, че никой няма нужда от тях.
Около една четвърт от майките съобщават, че са имали съмнения за следродилна депресия през първата година след раждането. Доц. Черкезова уточнява, че в много случаи става дума за т.нар. майчина тъга, която засяга до 85% от жените в първите две до три седмици след раждането. Истинската депресия обикновено продължава по-дълго и изисква специализирана подкрепа.
Според данните съмненията за депресия намаляват през втората година след раждането. Въпреки това 35,6% от майките са изпитвали продължителна липса на мотивация, а 29,1% са имали усещане за емоционално откъсване. Около 15,5% съобщават за продължителни проблеми със съня, 13,6% се чувстват ненужни, а 6,5% признават, че са имали натрапчиви мисли за самоубийство.
Проучването показва и сериозно отражение на трудното майчинство върху демографските нагласи. Около 44% от майките са променили плановете си за повече деца, а 43% заявяват, че не желаят да имат още деца след трудния период на раждането и ранното майчинство. Според доц. Черкезова това е важен извод за България в контекста на демографската криза.
Близо 60% от жените съобщават за трудности при балансирането между майчинство, професионален живот и лични цели. Около 47% изпитват вина, че са се върнали на работа твърде рано след раждането. Почти половината от анкетираните – 48,6% – смятат, че за работещите майки съчетаването на кариера и отглеждане на дете е по-трудно в сравнение с майките, които не работят.
Според доц. Стоянка Черкезова емоционалното изтощение е една от най-често срещаните емоции сред работещите майки. Жонглирането между професионалните ангажименти, семейните отговорности и понякога обучението може да се превърне в изключително изтощително предизвикателство, дори когато този избор е направен съзнателно.
