Социалният и криминален психолог Росен Йорданов коментира трагичния случай край „Петрохан“, при който загинаха шестима души. Според него прибързаните изводи и политическите тълкувания отклоняват вниманието от съществените въпроси – мотивите, механизмите на влияние и възможните институционални пропуски.
По думите му не може да се говори за един общ мотив:
„Имаме шест смъртни случая. Най-вероятно става дума за комбинация от самоубийства и убийства, което означава, че мотивите не могат да се обобщят за всички. А именно те са най-трудни за анализ, особено когато тепърва се запознаваме с живота и дейността на тези хора.“
Йорданов посочва, че освен лични подбуди е възможно да са действали и групови фактори, което значително усложнява разследването. Той обръща внимание и на структурата на общността:
„Имаме адвокат, счетоводител и човек, който вероятно се е занимавал с комуникацията – създаване на сайтове и привличане на участници за лагерите. Когато подредим ролите, започва да прилича на организация.“
Според него обясненията не бива да се търсят единствено в религиозна или криминалистична посока:
„Няма да ни стигне само будизмът или само криминалистиката – необходим е и психологически анализ.“
Психологът коментира и начина на живот на предполагаемия лидер Ивайло Калушев, който според него постепенно може да доведе до изолация от реалността:
„Пътувания, проекти, имоти – свикваш с този стил на живот и се откъсваш от света. Това е въпрос на лайфстайл.“
Йорданов поставя под съмнение тезата за „ритуално самоубийство“:
„Не бих бързал да говоря за ритуалност. Символика може да има в отделни действия, но не и като обобщение за целия случай.“
Той очертава две основни хипотези – финансови затруднения и засилен обществен натиск след сигнали от родители:
„Едната възможност е изчерпване на финансовия ресурс, а другата – процеси по разобличаване на групата.“
По думите му е необходимо да се изясни и ролята на институциите:
„Кога е подаден сигнал, как е обработен и защо не е стигнал до прокуратурата? Трябва да се проследи преписката и да се установи кой е взел решенията.“
Йорданов отбелязва, че подобни затворени общности често развиват усещане за морално и интелектуално превъзходство. На въпрос дали службите са могли да предотвратят трагедията, той посочва, че са възможни различни сценарии – от подценяване на сигнал до административен натиск.
Случаят продължава да поражда множество въпроси – както за механизмите на влияние в затворени групи, така и за реакцията на институциите при сигнали за риск. Според психолога изясняването му ще изисква задълбочено разследване и отказ от прибързани интерпретации.
