В Германия отново се разгаря дебатът за бъдещето на проституцията. Повод за новата вълна от обсъждания стана изказване на председателката на Бундестага Юлия Кльокнер (ХДС), която по време на обществена изява нарече страната „публичният дом на Европа“, съобщава Deutsche Welle.
Кльокнер настоява за забрана на проституцията и платения секс, подчертавайки, че жените, упражняващи тази дейност, не са достатъчно защитени.
Министърката на здравеопазването Нина Варкен (ХДС) подкрепи идеята за промяна, но насочи вниманието към клиентите. Според нея именно купувачите на секс трябва да бъдат наказвани, а не жените, принудени да проституират.
„Те имат нужда от помощ, а не от наказание“, заяви Варкен, призовавайки за програми, които да подпомагат излизането от този бранш.
Проституцията в Германия е законна от 2002 г., когато влезе в сила Законът за проституцията. С него сексът престава да се счита за „неморална“ дейност и се признава за легална услуга. Сексработниците получават право на договорено заплащане и социално осигуряване като всеки друг работник.
През 2017 г. бе приет и Закон за защита на проституцията, който въведе регистрация на дейността и лицензиране на публичните домове, включително задължителни стандарти за безопасност и хигиена.
Въпреки това, според данни на Федералната криминална служба, легализацията не е довела до спад в престъпността – напротив, трафикът на хора и принудителната проституция се увеличават.
По данни на Федералната статистическа служба към края на 2024 г. в Германия има 32 300 регистрирани сексработници, от които едва 5600 са германки. Най-много са жените от Румъния (11 500) и България (3400).
Експерти обаче изчисляват, че реалният брой може да достига между 200 000 и 400 000, а някои източници говорят дори за до един милион.
Голяма част от тези жени не говорят немски, нямат достъп до здравни и социални услуги и често са жертви на бедност или сводници. Критиците предупреждават, че либералният режим е довел до „експлозия на секс пазара“, при която цените падат, а насилието се увеличава.
Юлия Кльокнер и Нина Варкен предлагат Германия да въведе т.нар. скандинавски модел, при който се наказват клиентите и сводниците, но не и проституиращите.
Моделът е приложен за първи път в Швеция през 1999 г., а впоследствие и в Норвегия, Исландия, Канада, Франция, Ирландия и Израел. В тези страни купуването на секс е престъпление, докато жените получават подкрепа за социална реинтеграция.
Клиентите обикновено се глобяват, а в Швеция дори могат да получат до една година затвор. Норвегия пък наказва своите граждани, ако купуват секс дори в чужбина.
Противниците на модела твърдят, че проституцията е „нормална професия“, която трябва да се регулира, а не да се забранява. Според тях криминализирането ще изтласка сектора в сивата икономика и ще направи жените още по-уязвими.
Привържениците обаче контрират, че повечето случаи на проституция така или иначе се извършват нелегално и че санкциите за клиентите водят до реален спад в трафика на хора.
Проучване на Университета в Тюбинген показва, че прилагането на скандинавския модел дългосрочно намалява броя на жертвите на трафик.
Експерти и организации подчертават, че промяната на закона няма да е достатъчна без сериозни инвестиции в социална подкрепа, образование и защита на пострадалите жени.
Днес Германия, дълго време символ на либерален подход към платения секс, стои на кръстопът – дали да остане най-големият секс пазар в Европа, или да тръгне по пътя на страните, които смятат купуването на секс не за сделка, а за престъпление.
