Напрежението около Бюджет 2026 е голямо и сред предприятията, и сред местните, браншовите и териториалните работодателски организации. Мнозина призовават за протест, а според председателя на Общото събрание на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев, националните работодателски организации или ще оглавят тези действия, или рискуват да станат ненужни.
„Този бюджет се оценява като изключително несправедлив – ощетява два милиона работещи в реалния сектор – работници и специалисти“, заяви Велев пред NOVA.
По думите му бюджетът „заробва в дългове“. „Всеки ден новият дълг е 60 милиона лева. От едно работещо семейство ще се извадят по 100 лева на месец, а същевременно то ще задлъжнее с около 500 лева“, посочи той.
Причината за това е, според Велев, ръстът на осигуровките. „Предприятията и хората се чувстват излъгани, защото им бе обещано, че данъците и осигуровките няма да се увеличават. А сега виждаме точно обратното – данъчна и осигурителна тежест, която расте.“
Работодателите са предложили корекции, които да не повишават осигуровките, без да се нарушава балансът на бюджета. Сред тях са: да не се увеличава пенсионната осигуровка с 10%, да не се удвоява данъкът върху дивидентите, и увеличението на максималните осигурителни доходи да се съобрази със средносрочната прогноза.
„Същевременно заплатите в бюджетната сфера могат да се увеличат с 5%, а не с двуцифрени проценти, особено в сектори като МВР и отбрана, където разходите вече са високи спрямо целия ЕС“, добави Велев.
Той подчерта, че очаква членове на АИКБ да се включат в протести, дори и без централизирана организация.
Икономистът Васил Караиванов допълни, че протестът вече е започнал, но „по тих и финансов начин“ – чрез изтегляне на капитали и инвестиции от България. По думите му дъщерни компании на чуждестранни фирми са изнесли около 1 милиард евро под формата на заеми към майчините компании.
„Парите не остават в България. Гражданите и фирмите търсят по-добри лихви и възможности за инвестиции в чужбина – това е опасният, но реален протест“, обясни Караиванов. Той даде пример с Германия, където лихвите по краткосрочни държавни облигации са около 1,8–2% годишно – значително повече от депозитите и ценните книжа в България.
