Разработва се алгоритъм за спешна психиатрична помощ, който ще обхваща центровете за психично здраве, психиатричните отделения и структурите на МВР. Обсъжда се и създаването на мобилни екипи за реакция в кризисни ситуации. Това съобщи Младен Пенчев от Министерството на здравеопазването по време на международната конференция „Психичното здраве в контекста на криза и уязвимост“, организирана от Българския Червен кръст (БЧК).
На форума беше припомнено, че Стратегията за психично здраве 2021–2030 г. предвижда преминаване към индивидуализиран подход в психологическата помощ, деинституционализация на психиатричната система, насърчаване на дестигматизацията и засилване на подкрепата за психичното благополучие. Националният план към стратегията има за цел модернизация на услугите, осигуряване на ранна диагностика, изграждане на общностни мрежи за подкрепа при тежки психични заболявания и създаване на специализирани центрове – включително за лечение на хранителни разстройства, за детско-юношеска и съдебна психиатрия.
По думите на Пенчев, в момента 18 психиатрични лечебни заведения са в процес на ремонт и модернизация. Планира се разгръщане и на амбулаторни услуги в общността – с фокус върху извънболничното наблюдение и психосоциалната рехабилитация.
„Всички сме обединени от идеята да помагаме на хората, които се нуждаят“, заяви Христо Григоров, председател на БЧК. Той подчерта, че проблемите с психичното здраве се задълбочават в условията на икономическа и политическа несигурност, като пряко засягат и подрастващите.
„В моменти на катастрофи и кризи обществото е болно и трябва да намерим начини да го лекуваме“, заяви генералният директор на БЧК проф. Красимир Гигов. По думите му, над 70% от хората, преживели бедствие, имат нужда от психологическа подкрепа. Организацията разполага с над 1000 обучени доброволци и повече от 300 дипломирани психиатри, готови да окажат съдействие при нужда.
„Времето, в което живеем, ни изправя пред безпрецедентни предизвикателства, които налагат научно обоснован и активен подход към психичното здраве“, посочи заместник-министърът на здравеопазването Добромира Карева. Тя припомни, че психичното здраве е неотменимо човешко право и основа за достойнство, социална справедливост и напредък.
Мария Кристенсен, ръководител на делегацията на Международната федерация на Червения кръст за Централна и Югоизточна Европа, заяви, че устойчивото психично здраве е ключово за устойчив икономически растеж. По думите ѝ, местните общности на Червения кръст имат дългогодишен опит в подкрепа на хора, засегнати от природни бедствия и конфликти.
„Световната тенденция през последните 70 години е в екипите да участват не само психиатри, но и психолози, които работят съвместно за доброто на пациента“, каза проф. Соня Карабельова, декан на Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тя отбеляза, че тази тенденция вече се наблюдава и в българския контекст – макар и с по-бавни темпове. „Психолозите имат своето значимо място и могат да бъдат ключови в подкрепата при кризи и в подобряването на качеството на живот,“ допълни проф. Карабельова.
Сред участниците във форума бяха Мариана Тошева – председател на Държавната агенция за бежанците, Байлар Талибов – координатор „Украйна и засегнати страни“ към Международната федерация на Червения кръст, д-р Благомир Здравков – директор на СБАЛ по детски болести „Проф. Иван Митев“, проф. Христо Хинков – директор на Националния център по обществено здраве и анализи, както и представители на гръцкия Червен кръст, УНИЦЕФ, Върховния комисариат за бежанците към ООН, украинската общност в България и други.
