От кошмар до ново начало: Как един пловдивски център върна достойнството на бивш кукловод
„Отврат! Разревах се и веднага се обадих да ме вземат обратно.“
С тези думи Николай Колев описва преживяването си в нелегален дом за възрастни в село Ягода. Престоява там само една нощ, но споменът и до днес го разтърсва. Дълги години Николай е правил кукли за кукления театър в Стара Загора – човек на изкуството, попаднал в капан, рекламиран подвеждащо в интернет.
Преди близо четири години дъщеря му Дорет Тончева взема решението да го настани именно там – подведена от онлайн обяви, обещаващи грижа и спокойствие. Реалността обаче е ужасяваща още с първата крачка – празни сгради, липса на мебели, изтръгнато оборудване.
„Нямаше никакъв живот. Когато влязохме в сградата, сякаш бяхме в изоставен имот – всичко беше като след евакуация“, споделя Дорет.
След само едно денонощие Николай вече е изведен от дома и оставен сам навън, на студено, с багажа и документите си. Дъщеря му го намира премръзнал и изплашен.
„Честно казано, бях изгубила надежда“, признава тя.
Решението идва от Пловдив. Там Николай намира подслон в център за хора в нетрудоспособна възраст, управляван от семейство Васил и Надежда Ръжеви. За тях всяка история е лична – и Николай става част от общност, в която животът започва отново.
„В началото почти не говореше, беше затворен, кратък в отговорите“, разказва Надежда Ръжева. Днес обаче неузнаваемият Николай участва в социалния живот на дома, грижи се за личните си нужди, дори учи френски.
„Никога не е бил ученолюбив – още по-малко на тази възраст – но сега се старае. Изненада ме приятно“, казва дъщеря му с усмивка.
Центърът, в който живее Николай, е под постоянен контрол – проверяван редовно от Агенцията за качество на социалните услуги и здравните институции.
„Получаваме предписания, изпълняваме ги. Работим прозрачно и с грижа“, казва Васил Ръжев.
Самият Николай е убеден, че незаконният дом в Ягода е бил известен на институциите много преди разкритията.
„Някой е знаел. Но си е затварял очите. Това не може да остане скрито“, категоричен е той.
Апелът за повече контрол и отговорност идва и от внука на Николай – Антон Тончев, който живее в чужбина.
„Такива места не бива да съществуват. Това са скривалища за чудовища. Държавата трябва да гарантира, че домовете за възрастни са за грижа, а не за страдание“, подчертава той.
По данни на Министерството на труда и социалната политика у нас в момента има регистрирани 190 лицензирани домове за възрастни хора. Повечето са частни, а чакането за място в тях може да продължи с години.
Историята на Николай Колев е една от десетките, които напомнят: грижата за възрастните не е услуга – тя е човешко право.