Парламентарното време не достигна на депутатите да гласуват проекторешението, внесено от „Възраждане“ и „Величие“, за произвеждане на национален референдум с въпрос: „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 г.?“ В края на заседанието беше отхвърлено предложението на „Възраждане“ за удължаване на работата до гласуването на ключовата точка, по която дебатът продължи часове наред.
Компетентност на НС и международни договори
Председателят на Народното събрание, Наталия Киселова, обясни в изказването си по време на дискусията, че НС не може да се произнася по въпроси, които не са от неговата компетентност. Тя припомни, че Законът за прякото участие на гражданите в държавна власт, приет още през 2009 г., изрично предвижда, че по въпроси, свързани с ратифицирани международни договори, не може да има референдум.
По думите ѝ, българската държава не може да си позволи да изглежда „нелепо в очите на своите партньори“. Киселова засегна и позицията на БСП, припомняйки, че именно правителство, оглавявано от социалистите през 1995 г., е подало молбата за членство в ЕС, а през 2005 г. с премиер от социалистическата партия започват най-усилените дейности, довели до присъединяването на България през 2007 г. „Социалистическата партия и нейните коалиционни партньори имат проевропейски път на развитие“, подчерта председателят на НС.
Киселова добави, че България е трябвало да стане член на еврозоната още през 2011 г., но това не се е случило по определени причини. Сега се обсъжда дали да завършим „пълноценно европейската си интеграция“. Тя призова юристите в залата да отговорят на въпроса кога е можело да има национален референдум – преди ратифицирането на договора за присъединяване към ЕС, когато предстои да се подаде заявление от правителството за конвергентен доклад, или по всяко време.
„Няма спор, че във всеки случай, когато не е в компетентността на НС, не може да има национален референдум“, категорична беше тя. „И спрете да лъжете хората, че държавната власт във всеки един момент може да проведе национално допитване, трябва да се върнем към основите на парламентарната демокрация в реда, който Конституцията е предвидила“, призова Киселова. Тя добави, че България не е държава, в която „всеки, който има мнение, то трябва да стане закон“. „Затова по въпроси от компетентността на Великото Народно събрание, които вече са решени с международен договор, референдум не може да има“, изтъкна тя. Киселова посъветва да не се дава за пример Швейцария, тъй като тя не е член на ЕС. „Да се твърди, че не искаме допитвания, е некоректно, това не е политически въпрос, той е правен“, коментира още председателят.
Аргументи „за“ и „против“ референдума
В началото на дебатите Маргарита Махаева от „Възраждане“ заяви, че въпросът е свързан с „националния ни суверенитет и запазване на българската идентичност“. Тя подчерта, че отказът да се даде глас на народа по толкова важен въпрос е „отричане на неговото суверенно право“, припомняйки, че над 600 000 граждани са се подписали под искането за допитването. По думите ѝ, въпросът не е противоконституционен, тъй като в договора за присъединяване към ЕС се казва, че България трябва да стане част от еврозоната, но не се уточнява кога. Махаева изтъкна, че Конституционният съд не се е произнесъл по същество за конституционността на техния въпрос. Колегата ѝ Петър Петров припомни, че от „Възраждане“ неведнъж са предлагали намаление на изискванията за свикване на референдум в Закона за прякото участие на гражданите, но предложенията им винаги са били отхвърляни. От „Възраждане“ предупредиха, че въвеждането на еврото у нас може да доведе до рязко увеличение на цените, както в Хърватия.
На това Любен Дилов от ГЕРБ-СДС отговори, че „сравнението с Хърватия е абсолютно неуместно, защото ние от много години сме с фиксиран курс към еврото“.
Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов опонира, че когато се говори за договори, те трябва да бъдат одобрени от двете страни, „в противен случай е диктат“. „В нашия договор с ЕС не е записана дата, ние не променяме нищо в него“, изтъкна той, като категорично заяви, че думите им не са „пропаганда“.
Мария Илиева от „Величие“ заяви, че партията подкрепя инициативите на „Възраждане“ за смяна на правителството, виждайки в това „крачка към обединение“. „Искаме да бъде питан българският народ по толкова важен въпрос“, коментира тя. Юлиана Матеева добави, че „за голяма част от българите влизането в еврозоната е насилствен акт“.
Любен Дилов ѝ отговори: „Бих ви предложил да се влеете във „Възраждане“, защото не виждам особен смисъл във вашето съществуване.“
Искра Михайлова от „Възраждане“ припомни, че „Има такъв народ“ е възникнала като политическа организация, защото навремето ѝ е бил отказан референдум. „Сега се отказват от всички референдуми у нас и се коалираха с ГЕРБ и ДПС“, коментира тя.
Александър Иванов от ГЕРБ-СДС изтъкна, че според европейската статистика инфлацията в страните от еврозоната е по-ниска в сравнение с другите. Той обясни, че България ще получи „своя глас в много насоки“, като например се очаква инвестициите да се увеличат с над 100%. „Това, което правите, е от ваш вътрешнопартиен интерес и се заигравате със страховете на хората“, обърна се Иванов към вносителите на проекта за референдум. „И в момента българският бизнес, гражданите, използват еврото като валута“, отбеляза той.
„Не смятам, че е факт това, което казвате, че ще се откажем от българските национални интереси“, добави депутатът. „Основната ни търговия е с ЕС, българските граждани ще разполагат с повече средства, а няма да обеднеят“, продължи Иванов. Той посочи, че доходите в Латвия са се повишили с 42% пет години след приемане на еврото. „Последните 4 години у нас имаше много ниски чуждестранни инвестиции, имаше отлив“, продължи представителят на ГЕРБ-СДС. След като правителството потвърди целта си за присъединяване към еврозоната, има засилен инвеститорски интерес, а очакванията са инвестициите да се повишат със 130% още през първата година след влизането в еврозоната. „Страната ни ще влезе в еврозоната по фиксирания вече курс от 1,95 лв. за евро и той няма да бъде променен“, увери Александър Иванов. Той призова вносителите на проекта „да излязат и да кажат имат ли спестявания в евро“.
Колегата му Тома Биков (ГЕРБ-СДС) коментира, че в дебата не се е чуло „нещо по-различно от това, което се чу през последните няколко месеца“, започвайки от 9 май, когато президентът Радев предложи парламентът да гласува искане за референдум за влизане в еврозоната. „Да си говорим, че референдумът трябва да определи, че 2043 г. най-рано ще влезем в еврозоната, означава, че Костадин Костадинов и „Възраждане“ са против еврозоната“, е неговият извод. Биков отбеляза още, че Румен Радев и до момента не е отговорил ясно дали е за влизане в еврозоната през 2026 г. и не казва в коя точно година. „Големият въпрос е България трябва ли да стане част от еврозоната, много е смешно да го задаваме в този момент, след като вече е поискан конвергентен доклад“, подчерта Биков. „Няма време за дебати, има време за вземане на решения и всеки трябва да носи отговорността си, ние сме готови да я носим“, декларира депутатът.
„Вие нямате собствена политика, правите това, което ви казват началниците от Брюксел“, опонира му Красимир Манов от „Морал, единство, чест“.
Драгомир Стойнев от ПГ „БСП-Обединена левица“ припомни, че молбата за членство в ЕС е подадена по време на правителството на Жан Виденов. „В най-значимите моменти бъдещето на България винаги е било подкрепяно от БСП“, изтъкна той. „Истинското лидерство е хората да вървят след нас, след вас“, подчерта политикът, предаде БТА.
