Броят на съдебните дела в България продължава да расте и през 2024 г. е отчетен своеобразен рекорд. За една година в съдилищата в страната са постъпили 524 897 нови дела, а общо разглежданите случаи достигат 641 219. Тези данни не включват административните производства. Ръст се наблюдава във всички нива на съдебната система — районни, окръжни и апелативни съдилища. Това сочи годишният доклад на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Галина Захарова, който беше приет от Висшия съдебен съвет (ВСС) в четвъртък.
Само във ВКС през 2024 г. са разгледани рекордните 14 185 дела, при 12 143 през 2020 г., като увеличението е стабилно всяка година.
Повече дела – повече решени казуси
Положителен момент в статистиката е, че въпреки натоварването, съдилищата — включително и ВКС — успяват да приключват все повече производства. Докато през 2022 г. са били решени 479 798 дела, през 2023 г. броят им се покачва до 494 796, а през 2024 г. достига 520 631 — най-високата стойност досега.
Недостиг на съдии и бавни конкурси
Един от най-сериозните проблеми във ВКС остава кадровият дефицит. При утвърден щат от 122 съдии, титулярите са едва 90, а останалите места се заемат от командировани магистрати. Причина за това са продължителните конкурсни процедури и дългите обжалвания. На практика, почти всеки, който не печели конкурс, обжалва пред Върховния административен съд (ВАС), което отнема години. През това време дори класираният на първо място не може да встъпи в длъжност.
Проблеми с механизма за разследване на главния прокурор
Докладът поставя фокус и върху новия механизъм за разследване на главния прокурор и неговите заместници, въведен през 2023 г. По закон, сигналите срещу тях се подават до заместник-председателя на ВКС и председател на Наказателната колегия, пост който в момента се заема от съдия Лада Паунова. Тя решава кои сигнали да бъдат препратени за проверка на независимия прокурор, определен за такива разследвания — Даниела Талева.
В доклада се подчертава, че липсва контрол върху преценката на зам.-шефа на ВКС дали един сигнал е основателен или не. Достатъчно е в подаденото писмо да се твърди, че се иска проверка на главния прокурор, за да се образува преписка. Това поражда риск от злоупотреби и формален подход.
„Подобни сигнали циркулират между заместник-председателя на ВКС, Софийската градска прокуратура и прокурора по разследването на главния прокурор“, се казва в доклада.
Забавена публичност на присъдите — проблем за медиите и обществото
Документът обръща внимание и на противоречивата забрана от Наказателно-процесуалния кодекс (в сила от 2017 г.) да се публикуват присъди, по които е постановено лишаване от свобода, преди прокуратурата да потвърди, че осъденият е приведен в изпълнение. Това значително забавя публичното огласяване дори по дела с висок обществен интерес.
Според ВКС тази забрана е остаряла и неефективна. Освен това създава неравнопоставеност, тъй като страните, регистрирани в Единния портал за електронно правосъдие, имат достъп до съдебните актове веднага след публикуването им в системата. Единствените реално засегнати остават медиите, които не могат своевременно да информират обществеността за влезли в сила присъди.
