Сякаш по сценарий, в Пловдив отново предстои поредната обществена поръчка – този път за обследване и проектиране на ремонт… на наскоро ремонтиран участък. Администрацията на район „Централен“ ще обяви до края на август процедура за конструктивно обследване и изготвяне на технически проект за северната част на Бетонния мост „Тодор Александров“ – същият, който уж беше обновен само преди осем месеца.
Справка: през декември 2024 г. движението по моста беше възстановено след реконструкция, включваща повдигане с 60-70 см във връзка с проекта на НКЖИ. Днес обаче отново сме свидетели на познатия модел – започваме отначало. Съоръжението пак ще се проучва, пак ще се проектира, пак ще се харчат обществени средства. А резултатът – временно закърпване и поредно отлагане на същинските проблеми.
Сега предстои обследване на стълбите и определяне на укрепителни дейности – неща, които логично трябваше да бъдат част от първоначалния ремонт. Вместо това – нова поръчка, нов бюджет, ново забавяне. Реалният ремонт е планиран чак за 2026 година, при условие че бъде завършен и подлезът под Централна жп гара.
С други думи – нищо конкретно до тогава. А междувременно пловдивчани ще продължат да минават по мост, който се сляга, пука и чака обследване.
Това е пореден случай, в който се създава усещане за неефективно планиране, липса на дългосрочна стратегия и дори – за прикрита злоупотреба с обществени ресурси. Всеки следващ ремонт става оправдание за предишния, всеки „временен“ слой асфалт – гаранция за следваща обществена поръчка.
Обществеността с право пита:
-
Колко още „временни“ решения ще се наложат?
-
Защо важни инфраструктурни съоръжения се ремонтират частично и без визия за дългосрочна експлоатация?
-
Има ли реален контрол върху изпълнителите и качеството на дейностите, или всичко се свежда до усвояване на средства?
-
NewsPoint ще следи казуса с интерес.
