Основният ремонт на сградата на Хуманитарната гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив отново се оказва под въпрос. В най-добрия случай строително-ремонтните дейности ще приключат през май, въпреки че първоначалният срок беше краят на 2025 година. Това стана ясно по време на инспекция на място, инициирана от родители, притеснени от липсата на яснота кога децата им ще могат да се върнат в сградата.
На срещата присъстваха кметът на район „Централен“ Георги Стаменов, учители и представители на родителския съвет. Липсваше обаче ресорният зам.-кмет на общината – Владимир Темелков, който отговаря за “Дигитализация, европейски политики, бизнес развитие и образование”. Така отново именно районният кмет трябваше да обяснява забавянията и сложностите около проекта.
Председателят на родителския съвет Никола Симов заяви, че заради липсата на ясен линеен график има реални опасения, че учениците няма да се върнат в сградата и през следващата учебна година. В момента децата са пребазирани на пет различни места в града – ситуация, която родителите определят като изключително натоварваща.
Кметът Георги Стаменов обясни, че по време на ремонта е установено сериозно компрометиране на носещата конструкция и се е наложила цялостната ѝ подмяна. Новата дървена конструкция е съгласувана с НИНКН и Министерството на културата, тъй като сградата е паметник на културата. В момента са монтирани първите пластове дюшеме, предстои поставяне на противопожарен гипсокартон, довършване на ОВК инсталациите и довършителни работи.
От ръководството на училището също изразяват сериозни притеснения. Директорката на ОУ „Княз Александър I“ Гергана Янева заяви, че пребазирането на над 900 деца на пет различни адреса е кошмар за семействата и за организацията на учебния процес. По думите ѝ, има риск това да се отрази и на приема в първи и пети клас.
Родителите очакват не просто технически обяснения, а ясна отговорност и конкретни срокове. Липсата на зам.-кмета по време на инспекцията и мълчанието от страна на общинската администрация засилват усещането, че проблемът се подценява, а тежестта отново пада върху училището и районната власт.
