Разпространението на алергиите расте постоянно през последните десетилетия, като тази тенденция не може да бъде обяснена само с генетични или здравословни промени, съобщава румънското издание на Newsweek. Специалистите посочват редица възможни причини, включително подобрена хигиена, широкото използване на антибиотици и антисептици, промени в начина на живот, диетата, замърсяването и климатичната криза.
Ново научно откритие обаче дава голяма надежда за страдащите от алергии. Изследователи са създали антитяло от мишки, което, приложено назално (в носа), предотвратява симптомите на алергичен ринит и астма при мишки, изложени на цветен прашец от див пелин.
Пробив в борбата с алергиите
Проучването, публикувано наскоро във Frontiers in Immunology (според News.ro), е особено значимо, тъй като амброзията е една от най-честите причини за поленова алергия в Централна Азия и части от Европа. Между 10% и 15% от хората с алергичен ринит са алергични именно към нея.
Последните оценки показват, че приблизително 40% от европейското население е алергично към цветен прашец, а симптомите причиняват загуба на приблизително 100 милиона дни от училище и работа всяка година.
„Това е първият път, в който моноклонално антитяло, предназначено да блокира специфичен поленов алерген, е приложено директно в носа и е доказано, че предпазва от алергични симптоми в горните и долните дихателни пътища“, заяви проф. Кайсар Табинов, директор на Международния център по ваксинология в Казахстанския национален селскостопански изследователски университет (KazNARU) в Алмати и водещ автор на изследването.
Ново поколение прецизни лечения
Професор Табинов допълни, че в бъдеще подобни антитела биха могли да бъдат разработени и за други основни алергени, като например амброзия. „Това проправя пътя за ново поколение прецизни антиалергични лечения – бързодействащи, безиглени и съобразени с индивидуалната чувствителност“, добави той.
Традиционното лечение на алергиите е алерген-специфична имунотерапия, при която пациентите се подлагат на нарастващи дози от алергена, докато не се десенсибилизират. Този метод обаче не е ефективен при всички. През последните десетилетия на преден план излезе така наречената „терапия с алерген-специфични моноклонални антитела“. При нея изследователите създават IgG антитела, които или специфично разпознават и блокират алергена, или се свързват с IgE антителата като цяло, предотвратявайки алергичната реакция. Един основен недостатък на този подход досега е необходимостта от инжектиране на антителата в кръвния поток.
Новият метод е по-малко инвазивен и действа незабавно и локално, директно върху носната лигавица, неутрализирайки алергена още при контакт. Този „молекулен щит“ не само предотвратява активирането на IgE антитела, но може също да намали възпалението чрез други механизми, като например успокояване на имунните клетъчни отговори.
Как е разработено антитялото?
Изследователите са инжектирали на мишки доза цветен прашец от див пелин, стимулирайки ги да произвеждат антитела срещу него. След това мишките са били евтаназирани по етичен начин и техните далаци са били взети, за да се изолират белите кръвни клетки.
Тези бели кръвни клетки са били слети с лабораторно отгледани ракови клетки от мишки с множествен миелом. Този процес е генерирал пет обезсмъртени „хибридомни“ клетъчни линии, всяка от които секретира един вид (оттук и наименованието „моноклонални“) антитела срещу цветен прашец от див пелин. Серия от тестове са показали, че най-мощната е линията XA19, която е била избрана за по-нататъшно развитие.
Резултатите показват, че сенсибилизираните мишки, получили антитялото XA19, са демонстрирали значително намаляване на алергичните симптоми в сравнение с контролните групи. По този начин нивата на два цитокина в белите дробове са били по-ниски.
Изследователите стигат до заключението, че моноклоналното антитяло от линията XA19 е ефективно в блокирането на алергични реакции, предизвикани от IgE, срещу цветен прашец от див пелин, поне при мишки.
