Укриването на част от трудовите доходи и внасянето на осигуровки върху по-нисък от реалния размер на заплатата крие сериозни рискове както за работниците и служителите, така и за самите работодатели. Получаването на т.нар. „заплата в плик“ ощетява държавния бюджет, който финансира ключови обществени сфери като здравеопазване, образование и социално осигуряване.
По тази тема в подкаста на НАП разяснения даде Калин Атанасов, държавен експерт по приходите в дирекция „Управление на риска“.
Какво представлява „заплатата в плик“?
“Това е онази част от възнаграждението, която работодателят изплаща на работника в брой, но не декларира официално пред НАП. По този начин се спестяват осигурителни вноски и данък върху доходите на физическите лица, а „спестените“ средства могат да бъдат разпределени между работодателя и работника и веднага похарчени.”
Защо явлението е широко разпространено?
Според експерта основните причини за разпространението на тази практика са две:
1.Натиск от страна на работодателя – работници, особено тези в предпенсионна възраст, често се страхуват да загубят работата си и приемат предложените им условия.
2.Незнание и липса на информираност – много хора не осъзнават дългосрочните последици от недекларираните доходи и вредите, които си нанасят.
Какви са рисковете?
За работниците
“На първо място най-ощетени са самите работници. При получаване на част от заплатата „в плик“, те губят права върху обезщетения за безработица, майчинство, болнични и в бъдеще ще получават по-ниски пенсии.”
Освен това, пенсионната система в България функционира на принципа на солидарността – т.е. размерът на сегашните пенсии зависи от осигурителните вноски, които се внасят в момента. По-ниските осигуровки означават по-ниски пенсии както за настоящите пенсионери, така и за бъдещите.
“Ако например декларираната заплата е 1000 лева, а реалната – 1300, разликата от 300 лева може да доведе до загуби от над 40 000 лева в дългосрочен план.”
За работодателите
Освен че укриването на доходи е незаконно, работодателите рискуват тежки административни и наказателни санкции.
“Има предвидени сериозни глоби, а в някои случаи наказанието може да достигне до 8 години лишаване от свобода.”
В кои сектори е най-често срещано?
Според експерта практиката на „заплата в плик“ е разпространена в различни отрасли на икономиката, но най-често се наблюдава в:
•търговията на едро и дребно,
•строителството,
•туризма,
•хотелиерството и ресторантьорството.
“В тези сектори освен укриване на част от заплатата, често се наблюдава и укриване на работното време – декларира се по-кратка заетост, а реално се работи повече.”
Приемането на „заплата в плик“ може да изглежда изгодно в краткосрочен план, но носи дългосрочни рискове за всички – по-ниски пенсии, липса на социални права и сериозни правни последствия. Борбата с тази практика е от съществено значение за финансовата стабилност на работещите и за устойчивото развитие на икономиката.