Сълзи, усмивки, хоро и благословии – така селото Рогош посрещна 100-ия рожден ден на своя най-достоен жител – Димо Нанев. Площадът пред църквата „Св. Атанасий“ се изпълни със стотици хора, дошли да засвидетелстват уважение към човека, превърнал се в жива легенда за общността.
За празника бе организирано истинско тържество на живота – пъстри трапези, песни, танци и детски усмивки. Малчуганите от ДГ „Пролет“ поздравиха дядо Димо с изпълнения, а Яница Атанасова от ОУ „Васил Левски“ разтопи сърцата на присъстващите с изпълнението на народната песен „Залюбих си едно либе“, под чиито звуци мнозина се хванаха на хоро. Камбанен звън и „На многая лета“ ознаменуваха върховния момент, в който столетникът вдигна наздравица със своите гости.
Роден на 27 юни 1925 г., Димо Нанев е преживял бурни времена, но е запазил простата формула на щастието – труд, семейство, приятелство… и чаша пелин. Над 45 години е работил в местното ТКЗС, получавал е награди, но истинската му отплата е обичта на хората. А до днес – на 100-годишна възраст – още кара велосипед.
Сред официалните гости бяха кметът на община „Марица“ Димитър Иванов, кметът на селото Алекси Георгиев и председателката на Общинския съвет Виолета Христодулова. „Дядо Димо е пример за дълголетие, жизненост и човешка доброта. Дано всички някой ден отпразнуваме така достойно своите 100 години“, заяви кметът Иванов и му подари кошница с бял и червен пелин, плодове и лакомства. „Не знаех кой пелин обичаш повече – затова ти нося и от двата“, пошегува се с усмивка той.
Символичен и дълбоко емоционален бе и жестът на Виолета Христодулова, която подари на юбиляра маслиново дърво – символ на дълголетие и мир. „Цял живот си работил, и днес пак ще те ангажираме – засади това дърво, което ще живее стотици години. Нека остане като жив спомен от теб за поколенията“, каза тя. Дядо Димо избра да засади дървото до входа на храма „Св. Атанасий“ – място, където хората минават на празници, за да го помнят и след него.
Празникът завърши с песента „Честит рожден ден“ на Мая Нешкова, свещи върху голяма торта и безброй благопожелания към един човек, който със своята простота, честност и трудолюбие се е превърнал в същински стожер на родното село.
