Заявката на президента Румен Радев да подаде оставка и да се впусне в активната политика не е импулсивен ход, а добре обмислено решение, продиктувано от усещането за дълбок политически вакуум в страната. България от години живее в режим на нестабилност, фрагментирани парламенти и липса на ясно лидерство. Именно в този контекст Радев прави своята крачка – не като бягство от институцията, а като опит да запълни празното пространство в центъра на българската политика.
На 19 януари, в деня на четвъртата годишнина от клетвата за втория си мандат, президентът се обърна към нацията с послание за отговорност и промяна. Той ясно показа, че не желае да бъде наблюдател на разпадащия се политически диалог, а да стане активен участник в неговото възстановяване.
Радев влиза в кампанията не срещу хората, а срещу статуквото. Срещу модела на задкулисие, зависимости и безпринципни коалиции. Точно затова той говори за корупцията, за договорките, за политическата безпътица – не като популист, а като човек, който девет години е наблюдавал системата отвътре.
👉 Силата на Радев е в това, че той не е продукт на партийните апарати.
👉 Той носи легитимност, натрупана с доверие от два президентски мандата.
👉 Има опит, авторитет и международен респект.
За разлика от повечето партийни лидери, Радев не влиза в битката, за да раздава постове, а за да върне смисъла в политиката. Основната му цел ще бъде не просто парламентарно присъствие, а работещо мнозинство, което да сложи край на цикъла „избори–криза–служебен кабинет“.
Фактът, че той оставя институцията в ръцете на Илияна Йотова – доказан държавник – показва уважение към Конституцията и стабилността. Това не е бягство от отговорност, а нейно поемане на по-трудния терен – този на реалната политика.
Днес България няма нужда от още един полюс на конфронтация, а от фигура, която да свързва, а не да дели. Радев има потенциала да бъде именно такъв център – балансьор между лагери, поколения и политически култури.
Не е случайно, че около него се концентрира надеждата на хора, които отдавна не гласуват. Близо един милион българи стоят извън политическия процес. Ако някой има шанс да ги върне към урните, това е президент с висок обществен рейтинг и ясна морална позиция.
Румен Радев не влиза в политиката, защото му е тясно в президентството.
Той влиза, защото страната е тясна за старите модели.
Предстои тежка и кална кампания, но Радев влиза в нея с предимство – доверие, последователност и кауза. А в политиката това често тежи повече от всяка партийна машина.
