Смъртта на Тодор Славков, син на Людмила Живкова и Иван Славков, е резултат от самоубийство, извършено в пълно съзнание. Това е категоричното заключение на съдебномедицинската експертиза, с която изданието „Филтър“ твърди, че разполага. В тялото на Славков не са открити никакви следи от алкохол или дрога, опровергавайки първоначалните спекулации след неговата кончина в къщата за гости в село Асен, собственост на президента на „Локо“ (Пд) Христо Крушарски.
Решението му да сложи край на живота си шокира както близки, така и непознати. В публичното пространство Славков-младши беше възприеман като ведър човек със специфично чувство за хумор, който саркастично обсъжда живота, но го приема философски – като дар, за който трябва да си благодарен.
Символ на привилегиите и скритата болка
Тодор Славков израства като символ на привилегиите на социалистическата номенклатура, ползвайки се с всички предимства на внук на Тодор Живков и син на Людмила Живкова и Иван Славков. Ранната загуба на майка му, както и престоят в затвора в Швейцария и България по обвинение за изнасилване (по което впоследствие е оправдан), бележат живота му.
Въпреки сложния си произход и житейски обрати, публичният му имидж оставаше предимно положителен – на симпатичен наследник на най-дълго управлявалия политик от социалистическата епоха, който изглеждаше незамесен в далавери и корупционни схеми. През 2014 г. дори печели риалитито „Биг Брадър“, въпреки скандалното си и фриволно поведение.
Оказва се обаче, че никой не го е познавал достатъчно добре. Привидно ведрият нрав, който предизвикваше симпатии и отказът му да се включи в съмнителни приватизационни сделки, очевидно са били маска. Под нея той крие болка и разочарование от живота, в който до последно не е откривал смисъл.
Планирано самоубийство и символиката на датата
Психолози коментират, че самоубийството на Тодор Славков е било дълго планирано и не е случайно. През последните година-две той е изпадал в психическа криза, напуснал е София, отказвал е да се среща с близки приятели и постоянно е сменял телефонния си номер, за да не бъде открит.
Славков е смятал живота си за напразен и си е давал сметка, че ще остане в съзнанието на хората като „вечно почерпен безгрижен бохем“. Именно затова е избрал да си отиде от този свят на фаталната дата 21 юли, когато умират майка му Людмила Живкова и чичо му Владимир Живков. Близките му смятат, че това е бил негов съзнателен жест, който да се възприеме като знак за съпричастност към фамилията, която той до последно е бранел.
Приятели на Славков твърдят, че през последната година е избягвал алкохола и не е злоупотребявал с дрога, противно на някои разпространени версии. Решението му да сложи край на живота си е било дълбоко обмислено. Преди фаталния изстрел той се е усамотил за две седмици в къщата на Христо Крушарски, вероятно за да направи последна равносметка.
Случаят с Тодор Славков е поредно доказателство, че външното поведение често няма нищо общо с вътрешните терзания и не може да бъде достоверен маркер за психическа стабилност.
След смъртта на „Малък Тошко“, както го наричаха приятелите, единственият пряк наследник на фамилията остава неговата полусестра Жени Живкова, която до момента не е направила публично изявление по повод кончината на брат си.
