Съединението между историята и политиката: Речта на Радев и забравените уроци

Ден след честването на Съединението продължават коментарите за празника, и най-вече за силно политизираната реч на президента Румен Радев, произнесена пред паметника.

Журналистът Евгений Тодоров анализира паметния ден и най-вече словото на държавния глава. Публикуваме текста без съкращения, като подзаглавията са на редакцията.

Историческият прочит на Съединението

Съединението от 1885 година е едно от най-интересните и сложни събития в българската история. Още по-интересен е променящият се прочит на това събитие през годините – вече 140 на брой.

И тази година част от българската публика имаше достъп до сериозни книги, филми и статии – нови и стари, които разглеждаха най-важните моменти от историческа гледна точка.

В по-популярните интервюта любим въпрос на репортерите беше свързан с ролята на великите сили – тогава и сега. Май единствено Петър Стоянов реагира адекватно на тази тема.

Пловдив между трибуна и профанизация

Какво даде Пловдив като столица на националното честване? Шанс за задълбочен прочит или трибуна за профанизиране на събитието и подмяна на реалния дебат с удобни за момента тези?

За масовия зрител, информиран основно от големите телевизии, най-натрапчиво бяха показани т.нар. възстановка на Съединението и вечерната заря-проверка.

Разбира се, в програмата имаше и много по-смислени инициативи, но именно тези два акцента доминираха публичното внимание.

Чест прави на участниците във възстановката, които се опитват да пресъздадат сложното събитие в патриотично-възпитателен формат. Но крайният резултат неизбежно го елементаризира и често стига до фарс. Добрата новина е, че образът на Гаврил Кръстевич вече не е представян карикатурно, както беше десетилетия наред.

Може би на 6 септември Пловдив трябва да се откаже от копи-пейст програми и вместо това да кани най-сериозните изследователи на Съединението, като им даде подходяща трибуна.

Вечерта преди празника в Историческия музей се състоя скромна премиера на много добър филм за Съединението – с участието на потомци на дейците от 1885 г. и на изтъкнати историци. В този филм, както и в последвалите разговори, можеха да се чуят далеч по-ценни неща от официалните речи на последните години.

Празникът – за размисъл или за емоции?

Съединението дава много поводи за размисъл на мислещия човек и кратки емоции – на профана.

Церемониалните слова по време на тържествената заря-проверка и реакциите на публиката винаги са били огледало за състоянието на нацията. Макар че голяма част от гражданите на Пловдив предпочитат да коментират случващото се помежду си, вместо да слушат внимателно, това също е повод за анализ.

Формално речите си приличат в тяхната високопарност, но винаги се открояват опити за актуални внушения.

БНТ очевидно манипулира представянето на събитието. Откакто преди години публиката започна да освирква някои официални гости, звукът от отсрещната страна на трибуната почти изчезна. Тази година имаше едно изключение, но камерите основно показваха „по-неутрална“ публика. Реакциите към думите на президента Радев останаха неясни.

Предишни години „Възраждане“ организираха акции, а тази година уж се подготвяха някакви групировки с футболни фенове, но нищо не се случи.

Официалната гордост този път беше, че гостите били повече от обикновено. Въпросът е дали това е от уважение към Пловдив или поради други причини.

Речите на кмета и президента

Историческата част от словото на кмета Костадин Димитров беше в духа на традицията от последните десетилетия – акцент върху народното дело и ролята на Захари Стоянов. Но остава въпросът: къде е бил Захари, когато майор Данаил Николаев заклева участниците в преврата пред знамето с надпис „Съединение или смърт“?

По-голям интерес предизвика речта на президента Радев.

В социалните мрежи преди празника се въртеше шега, че 6 септември е единственият ден, в който русофилите нямат повод да развеят руското знаме.

Президентът обаче сякаш го беше скрил във вътрешния джоб. В уж елегантно и иносказателно слово за единение той всъщност раздели нацията. След кратък реверанс към „освободителката“ Русия, Радев атакува онези, които водят България към Европа.

Пропагандни линии и език

Речта му противопостави Санстефанска България – като руска заслуга – на „диктата“ на Берлинския договор, тоест на Запада. Познато и опростено.

На този Запад някои били готови да „харижат суверенитет, хазна и идентичност“. Под „идентичност“ вероятно се има предвид кирилицата, православието и традиционното българско семейство.

Интересна е и употребата на думата „чуждопоклонници“ – израз от пропагандния речник на съветско време. Дали Радев го прави несъзнателно или речта е писана с намерение да се стъпи върху този арсенал?

Втората линия в словото е близка до агитацията на Захари Стоянов, насочена към неграмотните – с думи като „сеирджии“, „келеперджии“ и особено „деребеи“.

„Деребеи“ беше любима дума на Делян Пеевски, но сега Радев сякаш я зае. Ще стане ли тя някога общо знаме?

За любителите на този тип език има още богат избор: „михлюзи“, „ибрикчии“, „гьонсурати“…

Впрочем, съединистите някога са били наричани от русофилската пета колона „английски агенти“, „чужди слуги“, „приятели на австро-унгарските чифути“…

Можем ли да кажем, че тази „пета колона“ е жива и днес?

Или по-лесно е: хайде възстановки, долу дерибеите и „Да живей Съединението!“