През XVII век в Италия разводът бил почти невъзможен. Мъжете разполагали с почти неограничена власт в семейството. За някои жени бракът бил просто златна клетка, но за други – истински ад. Те често били подложени на брутално насилие, а изборът им бил ограничен – или да се омъжат и да се надяват, че съпругът ще се отнася добре с тях, или да останат самотни и да изкарват прехраната си, като продават телата си.
Но в Рим през това време съществувал и третият вариант. Това бил Джулия Тофана и нейният „еликсир на любовта”.
Джулия Тофана била хитра жена, която измислила брилянтна идея да създаде на пръв поглед обикновен парфюм или еликсир. Въпреки че течността изглеждала безобидна, тя съдържала арсен, олово и беладона. Няколко капки от нея, приложени за няколко дни, помогнали на над 600 жени да се отърват от нещастните си съпрузи. Ефектът от отровата бил грипоподобни симптоми, последвани от бавна, но сигурна смърт.
Тофана продавала „еликсира на любовта” в продължение на повече от 20 години. Течността била в красиви бутилки, наподобяващи парфюм, за да не събуди подозрения. Жените я използвали, като добавяли само няколко капки в чая или храната на съпрузите си, като така ги убивали без да оставят следи. С течение на времето Джулия започнала да наема сътрудници, които да помогнат в производството и разпространението на отровата. Бизнесът ѝ процъфтявал, докато една клиентка не я разкрила. Тя се разкаяла и предала, като разкрила откъде е получила отровата.
След разкритията, Джулия била арестувана. Някои версии на историята твърдят, че тя успяла да избяга в манастир, но в крайна сметка била заловена и изправена пред съда. Според някои сведения, тя признала, че е отговорна за смъртта на около 600 съпрузи. Осъдена била на смърт, а тя и нейните сътрудници били екзекутирани. Богатите клиентки били помилвани, благодарение на папата. Други исторически източници обаче твърдят, че Джулия Тофана може да е починала още през 1651 г., а съдебният процес срещу нея бил проведен без нейно участие.
Дори известният композитор Волфганг Амадеус Моцарт е свързвал своята смърт с „Аква Тофана”. Той страдал от необяснима болест през 1791 г. и в писмата си твърдял, че е отровен с тази отрова. Въпреки това няма доказателства, че наистина е бил отровен с „Аква Тофана”.
