Напрежението в Сърбия достигна критична точка. Студентите, превърнали се в гръбнака на съпротивата, не се отказват – въпреки арестите, полицейското насилие и опитите на властта да заглуши гласа им със сила. По улиците на Белград и други големи градове – нов ден, нови барикади. Над 80 пътни блокади само за 24 часа – ясен знак, че протестите далеч не са „изолиран акт“, а надигаща се вълна на гражданско неподчинение. Ултиматумът към президента Александър Вучич е ясен: или промяна, или сблъсък.
Столицата е парализирана. Студентите – непоколебими.
Белград е в блокада. Не от терористи, както внушават медийните говорители на режима, а от млади хора с ясни искания: край на корупцията, край на авторитарния стил на управление. Един от най-скандалните инциденти, разпалил допълнително гнева, е зверският побой над студент от маскирани служители на силите за сигурност. Властта мълчи. Вместо това, Вучич продължава да повтаря – сякаш по сценарий – че протестите са „ръководени отвън“. Медии, близки до режима, подхващат хора – „терористи“, „манипулирани млади“, „малцинство без подкрепа“. Но картината по улиците казва друго: гражданите са на крака, Белград кипи от гняв.
Козирката в Нови Сад – искрата, която подпали страната
Началото на тази нова фаза на съпротивата започна с трагедията в Нови Сад – срутването на козирката на жп гарата, при което загинаха хора. Инцидентът се превърна в болезнен символ на разрухата, в която е тласната държавата – корупция, безхаберие, безнаказаност. Вместо съпричастност, властта отговори с репресии. Но опитът да се заглуши гласът на народа доведе до обратния ефект – съпротивата прерасна в постоянна.
Гласът на студентите: демокрация, не страх
„Няма нищо по-опасно за един режим от това гражданите да спрат да се страхуват“, казва 20-годишна студентка в интервю за TAZ. Това е новото лице на Сърбия – млади, информирани, непокорни. Те настояват за демокрация, за край на полицейщината, за освобождаване на арестуваните протестиращи. Според наблюдатели от Фондация „Фридрих Еберт“, Вучич и неговото правителство вече нямат легитимност – протестите показват категорично, че доверието е загубено.
Битката за бъдещето на Сърбия е започнала
Режимът се клати. Репресивната машина все още работи, но страхът отстъпва място на решителността. Сцената се променя – улиците говорят. И гласът, който се чува, е този на младите, на нацията, която отказва повече да търпи. В Сърбия се води борба не просто за правителство, а за самата идея за справедливост и свобода.
