Софийският апелативен съд (САС) постанови решение, което създава нови стандарти за разглеждане на дела, свързани с употреба на лекарствени продукти при шофиране, и може да доведе до съществена промяна в съдебната практика, съобщава „Лекс“.
Решението е по делото на нидерландската гражданка Сузане, която от 2023 г. живее в село Раброво и работи като доброволец в приют за животни, грижейки се за ранени и изоставени животни в района на Видин и Кула. Паралелно тя работи дистанционно за компания в Нидерландия.
Жената е диагностицирана със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD) — невробиологично състояние, което при възрастните често остава неразбрано и стигматизирано в България. За контрол на симптомите ѝ е назначена медикаментозна терапия от нидерландски лекари, включваща лисдексамфетамин и дексамфетамин.
Тези вещества попадат в групата на амфетамините и са включени в списъците на контролираните субстанции в редица държави, включително България. Съществената разлика обаче е, че предписаните медицински дози не предизвикват опиянение, а целят да компенсират неврохимичен дефицит и да подобрят концентрацията.
Сузане разполага с медицинско удостоверение, заверено с апостил, което ѝ позволява да пътува и управлява автомобил в рамките на Европейския съюз. В документа изрично е посочено, че медикаментите подобряват способността ѝ за шофиране.
Въпреки това, на 18 юли 2024 г. тя е спряна за проверка от полицията и обвинена в шофиране след употреба на амфетамин и метамфетамин. Отнети са ѝ свидетелството за управление и автомобилът — мярка, която за човек, живеещ в отдалечено село като Раброво, на практика означава сериозна социална и житейска изолация.
На 19 март 2025 г. Районният съд в Кула признава Сузане за виновна и ѝ налага три месеца условно лишаване от свобода, тригодишен изпитателен срок, осеммесечна забрана за шофиране и конфискация на автомобила.
Съдът приема, че тя е управлявала автомобил „Волво V50“ след употреба на високорискови наркотични вещества, като основното доказателство е токсикохимична експертиза на МВР, установила наличие на амфетаминови метаболити в кръвта ѝ.
Първоинстанционният съд прилага т.нар. формален подход, според който самото наличие на вещество в организма е достатъчно за ангажиране на наказателна отговорност — без значение дали е повлияло на водача, кога е прието и с каква цел.
Аргументите за медицинска употреба са отхвърлени, като съдът приема, че подсъдимата е знаела за съдържанието на медикамента и не е следвало да шофира в България — въпреки валидните ѝ документи и принципите за свободно движение и взаимно признаване в ЕС.
След смяна на защитата е подадено искане за възобновяване на делото пред Софийския апелативен съд, основано както на материалноправни, така и на процесуални аргументи. Адвокатите изтъкват, че дори формално да е налице престъпление, деянието е малозначително, тъй като не е застрашило обществената безопасност.
Защитата настоява за прилагане на „смесен подход“, при който освен формалното наличие на вещество се изследва и реалното му въздействие върху водача. Подчертава се, че Сузане не е била в състояние на опиянение, не е имала забавени реакции и дори е шофирала по-безопасно благодарение на терапията.
САС приема, че първата инстанция е постановила присъдата при непълнота на доказателствата и в нарушение на принципите за обективност и пълно изясняване на истината. Апелативният съд критикува факта, че не е назначена повторна експертиза от Военномедицинска академия, която разполага с капацитет да разграничи незаконни наркотици от легални медикаменти и да анализира реалното въздействие на веществата.
С решението си съдебният състав с председател Камен Иванов и членове Величка Цанова и Атанас Ст. Атанасов възобновява делото и поставя нови ориентири за разглеждане на случаи, свързани с шофиране след прием на предписани лекарства.
