Майката на Николай Златков – младежът, открит мъртъв край връх Околчица, публикува емоционално послание в социалните мрежи, с което съобщава, че окончателно се е сбогувала със своя син.
В публикацията си Ралица Асенова припомня трагичния случай, при който загинаха шестима души, свързани с група, обитавала хижа „Петрохан“. Случаят продължава да бъде обект на разследване заради съмнения за тежки криминални обстоятелства.
Част от загиналите са били членове на сдружение „Национална агенция за контрол на защитените територии“, като пребивавали в сградата от 2022 г. Те се самоопределяли като „рейнджъри“ и заявявали, че се занимават с опазване на природата. Собственик на хижата е спелеологът Ивайло Калушев, който първоначално беше обявен за издирване.
По данни на разследващите трима души – Дечо Василев, Пламен Статев и Ивайло Иванов – са загинали след предполагаемо самоубийство в района на хижа „Петрохан“. Сградата е била опожарена, като част от доказателствата са унищожени. В една от стаите са открити и телата на домашни животни.
По-късно, на 8 февруари, в кемпер близо до връх Околчица са намерени телата на Ивайло Калушев, 22-годишния Николай Златков и 15-годишния Александър Макулев. Основната версия на разследването е за двойно убийство, последвано от самоубийство.
Разследването на трагичния случай, при който загинаха шестима души, продължава.
В емоционалния си пост майката на Николай Златков споделя болката от загубата и последното сбогуване със сина си, ето какво написа тя:
Днес изпратихме Ники…
Изпратихме го истински, сурово и достойно — така, както заслужаваше едно Смело Сърце, един Войн….
Имаше много трудно и дълго изкачване, много хора… дървета… пространство… сняг… много сняг… студ… петроханки… джинджифилки… разговори… шепот… тишина… мъка… лекота… сълзи… усмивки… смях…Всичко.
Почетохме и всички останали… Там, високо в планината, където е истинско… свободно…
Никой не може да убие безсмъртния. Никой не може да отнеме свободата ти. Ти живя така, както искаше. Така, както заслужаваше. Така, както малко хора могат да живеят.
Само 22 години… Но какви бяха те?
Смислени, стойностни, богати и изпълнени с всичко, от което имаше нужда, към което се стремеше и което те правеше щастлив. Единици могат да се похвалят с това, което ти преживя за тези кратки 22 години — дори и след 80-годишен живот.
Щеше да е по-добре да останеш и да даваш смисъл, сила и предизвикателства поне още малко. Но това ти беше отнето… Това ни беше отнето.
На всеки, в чийто живот беше влязъл, остави дълбока следа. Дори и на тези, които те познаваха само като малко дете. Остави следи, които никой никога не може да изтрие.
Всички те обичат страшно много. На всички липсваш болезнено. Всички искат да те срещнат отново в следващия живот.
Толкова хора, които не знаеха, че съществуваш, вече те обичат. Страдат, че вече не си сред нас. Дори и това беше постигнато — ти и останалите петима осъществихте връзка с хора, които до смъртта ви не знаеха за вашето съществуване и за това какви прекрасни същества бяхте всички вие.
Преди дни едно прекрасно, фино момиче, което никога не ви е срещало, ми каза, че ще отдаде живота си на това да бъде добър човек и да помага на всеки, на когото може — във ваша чест. Че ще се старае да изживее достойно живота си и ще направи всичко възможно да не ви разочарова.
Изумително, нали?
Знам, че ти и всички вие се усмихвате сега.
Всичко това беше постигнато. Но цената беше прекалено висока.
Има върхове, непостижими за покоряване, но ти успя да ги покориш. Всички до един.
Гордостта ми не знае граници.
Твоята вяра в мен ме изумяваше. Дори си мислех, че прекаляваш с нея, че се самозаблуждаваш, че съм и мога толкова, колкото ти вярваше, че мога. Аз не вярвах в себе си така, както ти вярваше в мен.
Именно заради тази твоя вяра още стоя изправена. Именно заради нея успях да направя всичко, което направих досега.
А какъв филм само е това, което се преживява…
Възхищението ни от любимите филми и силните герои в тях бледнее пред случващото се сега.
Тази непоклатима вяра и гордост, които изпитваше към мен, са завещанието и богатството, което ми остави. Именно те подхранват силата, която ме движи.
Няма думи, които да опишат това, което имаше и има между нас. Това, което чувствахме един към друг…
Знам, че съм те ядосвала. Че съм те разочаровала. Но някак успяхме — с теб и, разбира се, с помощта на Иво — никога да не се скараме, никога да не прекъснем връзката си, а тя само да се засилва и задълбочава.
Тази нашата необяснима връзка…
Благодаря ти, че именно ти открехна вратата към необяснимото още когато беше на 3 години.
Благодаря ти, че ме натискаше да не се предавам, когато беше много трудно.
Благодаря ти, че ми отвори очите за толкова много неща още докато беше малко дете.
Благодаря ти, че заради теб Иво влезе в живота ми и ме научи на толкова много безценни неща.
Благодаря ти, че заради теб познавах всички тях и те станаха моето истинско семейство.
Благодаря ти за многото задачи и поръчки през последните години, които само повече ме доближаваха до вас, до истината и до смисъла на това съществуване…
Благодаря ти за онази последна нощ горе в хижата, когато влезе посред нощ в стаята ми да загасиш свещта, която бях забравила, и дойде, и нежно ме погали по косата, докато спях.
А когато се събудих, ми каза, че ме обичаш безкрай и да спя в кош и да сънувам горски духчета…
Благодаря ти.
Бъди свободен.
Не спирай да помагаш.
Не спирай да се бориш и да предизвикваш.
Обичам те от земята до небето на зиг-заг. Завинаги.
