Честит празник , Българи и от регионален клуб “Памет и Бъдеще “с.Цалапица , който участваха в празничното шествие в град Стара Загора и възстановката” Отзвук от Шипка”в с .Змеьово Старозагорско
Момчета, днеска чух, че свободата
била ни подарена на тепсия,
че русите са врагове, не братя
и чужда ни е матушка Русия.
Че нямало е робство и кланета,
а някакво съжителство идиотско,
че сухи са очите на Венета
и е безкрил копнежът на Бенковски.
Това го чух от хора покрай мене,
с които всеки ден живота боря.
И паднал в паметта си на колене
реших да млъкна, вместо да говоря.
Мълча пред хилядите гнили кости,
потънал между тях от срам в земята.
Мълча пред Шипка, Шейново… и Господ,
дочул вика им „Грабвайте телата!”.
Мълча пред Перущица и Батак, пред спомен
за писъците в схлупената черква,
пред майката до онзи куп огромен
с пробитите от ятагана черепи.
Мълча пред тайните и тесни друми,
в които Дяконът едничък броди,
на Каблешков пред кървавите думи,
изписали в душите ни „Свободен!”.
Мълча пред Плевен и пред Ески Зара,
обляна в кърви и опожарена.
Мълча пред знамето с кръст от Самара
и всичките загинали под него.
Мълча пред лъвчето върху калпака,
събрало прадедите ни в дружина,
мълча пред вопъл „Де е Караджата?
Аз искам, сестро, тука да загина…”
Мълча! И от мълчанието капят
сълзи, които падат вътре в мене.
България празнува Свободата,
но някак си празнува разделена…
Йордан Пеев
