Доклад на немското списание „Шпигел„, озаглавен „Хаген в Рурската област – където нищо не е наред„, разглежда сериозните социални проблеми, породени от свободното движение на хора в градове като Хаген. След премахването на ограниченията за достъп до трудовия пазар през 2014 г., хиляди българи и румънци – често от маргинализираната ромска общност – се насочват към индустриални градове в Германия с евтини жилища.
Социални помощи и измами
Много от новопристигналите не успяват да си намерят работа и се издържат от германската социална система. Дори и минимална заетост (т.нар. „Minijob“) дава право на получаване на социални помощи не само за работещия, но и за цялото му семейство.
В Хаген и други градове мигрантите често обитават занемарени имоти при шокиращи условия. Общинските проверки разкриват стаи, пълни с боклук и мухъл, кражби на ток и нерегистрирани хора. Властите установяват, че в някои имоти са регистрирани десетки души, които реално не живеят там, което е ясен знак за измами със социални помощи.
Напрежение и крайни партии
Само през 2023 г. в Хаген са живеели над 7000 румънци и българи, което представлява 3,5% от населението на града. Този приток на хора създава сериозно социално напрежение, което се оказва плодородна почва за крайнодесни партии. В градове с голям брой мигранти, като Гелзенкирхен, „Алтернатива за Германия“ (АзГ) вече е първа политическа сила.
Предизвикателства пред образователната система
Притокът на семейства води до значителен ръст на децата. Въпреки че през последните десет години в Хаген са построени или разширени 37 детски градини и 5 училища, това се оказва недостатъчно. Към момента 250 деца нямат място в училище, а в едно от новите основни училища 98% от учениците са с чуждестранен произход.
„Шпигел“ дава пример, че семейство с три деца може да получава около 3350 евро месечно от социални помощи, което е повече, отколкото биха изкарали с работа в родината си.
Противоречивата картина
Въпреки проблемите, Германия се нуждае от тези мигранти. Над 685 000 българи и румънци работят в сектори, които германците избягват, като например месопреработването. Без тях цели индустрии биха били парализирани.
Според „Шпигел“ обаче, тежестта от тази „имиграция по бедност“ е концентрирана в бедните индустриални райони, докато богатите предградия остават незасегнати от проблема.
