Съдържание
Ръководителят на археологическите проучвания на Перперикон, проф. Николай Овчаров, представи пред журналисти последното сензационно откритие: храм на Слънцето от III–IV век, който е продължил да функционира и през християнския период, но вече е бил преустроен като жилищна сграда към Голямата базилика.
Проф. Овчаров представи уникална двойна кръгла ротонда, разположена до пътя към Акропола, в т.нар. Свещена зона на Южния квартал. Археолозите датират обекта от епохата на император Аврелиан (265 г.), който се е опитвал да наложи култа към Непобедимото слънце в Римската империя.
Светилище с аналог в Рим
„Има и други кръгли храмове, посветени на различни божества, но ние смятаме, че този е свързан със слънчевия култ. Това се дължи и на факта, че още през 2005 г. на Перперикон беше открит кръгъл храм на Дионис, който също е обвързан със слънчевата символика,“ обясни проф. Овчаров.
Новата ротонда е изградена от два концентрични кръга – вътрешен с диаметър 8 м и външен с диаметър 14 м. В центъра археолозите са открили вкопано в скалата огнище с пепел и специално място за благовония (аналогично на тамяна), използвани при свещенодействия. По конструкция храмът напомня на светилището на богинята Веста в Рим, където централно място също заема свещеното огнище.
Храмът оживява като жилище
Намерените монети от времето на Константин Велики и император Валентиниан (втората половина на IV век) подсказват, че обектът крие още тайни, особено след откриването на база за колона, вероятно част от колонада към храма. С това Свещената зона вече включва седем храма: на Митра, на Тракийския конник, на Виното и др.
Кръглият храм е съществувал и след християнизацията на Перперикон през V век. В предверието е намерен праг, датиран от началото на VI век, което свидетелства, че сградата не е разрушена, а е преустроена в жилищна постройка към Голямата базилика. Допълнително доказателство за новото ѝ предназначение са откритите 12 монети на Юстин Първи (518–527 г.).
Обобщение на сезона
С представянето на това откритие екипът официално приключи археологическите разкопки за тази година. Проучванията на Перперикон се водят вече 26 години, като тазгодишният сезон продължи четири месеца и беше финансиран с държавна субсидия.
Доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей при БАН подчерта, че Перперикон е уникален пример за римски град, изграден в тракийска среда в полупланински район. „Днес акцентът вече не е върху отделни находки, а върху интерпретацията на цели квартали в един почти напълно проучен античен град – случай, какъвто няма другаде в България,“ добави той.
Сред ценните находки от този сезон са множество керамични съдове, монети, сребърен нагръден кръст, пръстен с ключ, както и закопчалки от книги – доказателство, че жителите на Перперикон са били образовани и грамотни хора.
