Сградата на Българската народна банка на Малката главна в Пловдив ще бъде преобразувана във филиал на Археологическия музей. Решението е взето от общинската администрация две години след приключването на конкурса „Ресурс за идеи“. В емблематичната сграда ще бъде обособена експозиционна зала, а бившите трезори ще се използват за съхранение на археологически артефакти.
Това беше обявено на съвместна пресконференция от кмета Костадин Димитров, неговия заместник Пламен Панов и директора на Регионален археологически музей – Пловдив Костадин Кисьов.
В рамките на конкурса са постъпили 42 предложения от различни държави. Последвалият анализ е показал, че три музея в Пловдив изпитват сериозен недостиг на експозиционни площи – Природонаучният, Етнографският и Археологическият. С течение на времето първите два са разширили базите си, което е довело до решението сградата на БНБ да стане филиал именно на Археологическия музей.
„След около две години фондохранилищата ни ще бъдат напълно запълнени. За разлика от други градове, в Пловдив археологическите разкопки продължават целогодишно заради активното строителство и ежегодно постъпват между 2000 и 3000 нови експоната. Сградата на банката е отлична възможност – трезорите и касите, изградени през 30-те години на ХХ век, са изключително подходящи. Така проблемът с хранилищата ще бъде решен поне за следващите 30–40 години“, посочи Костадин Кисьов.
Като предизвикателство беше посочен фактът, че част от сградата и прилежащия терен са собственост на частна банка. По думите на ръководството на музея вече са проведени разговори както с местното, така и с италианското ръководство на институцията, които са изразили готовност за продажба или замяна на имота.
Кисьов припомни, че са били разглеждани и други възможни локации за филиал – сградата на Централната поща и частен терен до Понеделник пазара, но високите финансови претенции на собствениците са направили тези варианти неизпълними. Така единствената реалистична опция е останала сградата на БНБ, в която може да бъде реализирана и старата идея за Музей на тракийската култура, обсъждана още през 70-те години на миналия век.
Сградата е с разгъната застроена площ от около 5000 кв. м и е архитектурен паметник. Това налага изготвянето на висококачествен проект с минимални намеси във вътрешното пространство, който ще бъде съгласуван с Национален институт за недвижимо културно наследство.
По думите на кмета Костадин Димитров няма пречки да се започне работа по фасадата на сградата, като вече има готовност за обявяване на обществена поръчка.
