Популярната схема за получаване на високи обезщетения за безработица чрез краткотрайна заетост в чужбина вече е почти невъзможна. Промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО), приети преди седем месеца, ограничиха възможността българи, осигурявали се само 2-3 дни в чужбина, да получават високи обезщетения в България.
„Прекъснахме порочната практика да се изплащат максимални обезщетения на хора, които работят по няколко дни в страна от ЕС и след това стават трайни „клиенти“ на бюрата по труда. Вече размерът на помощите зависи от реалния осигурителен принос, както при работилите в България“, заяви председателката на социалната комисия в парламента Деница Сачева.
След законовите промени броят на хората, ползващи тази схема, е намалял с близо 600 души – от 8550 на 7971. Средният размер на обезщетенията им е спаднал от 1402 лв. на 1015 лв., което представлява намаление от 19,9% на 14,4% от всички изплатени помощи.
Преди измененията в КСО имаше области като Благоевград, където делът на тези обезщетения достигаше 68%. Само седем месеца по-късно спадът е над 13%, а в Сливен – почти 14%.
„Като държава не можем да сме безучастни пред злоупотребите с публични средства. Трябва да стимулираме хората да се връщат на пазара на труда и да не бъдат част от сивата икономика“, допълни Сачева.
Схемата „френска безработица“ се основаваше на европейските правила за изчисляване на обезщетенията. Български граждани работеха за няколко дни в чужбина, често фиктивно, осигуряваха се на висок доход там и след това се връщаха у нас, за да получават щедри помощи на база краткия си, но добре платен трудов стаж в ЕС. Заради честата ѝ употреба във Франция, схемата получи това название, но подобни злоупотреби се срещаха и в други европейски държави.
