При проверка на автомагистрала „Тракия“ в участъка между София и Пловдив експерти от Института за пътна безопасност са установили тревожни резултати – 42 дупки в активните ленти за движение само в едната посока. От тях 14 са с дълбочина между 8 и 10 сантиметра, а две достигат до 15 сантиметра. При разрешена максимална скорост от 140 км/ч това вече не е въпрос на лоша поддръжка, а реална предпоставка за тежки пътнотранспортни произшествия.
Според специалистите проблемът не е единичен случай, а показател за системен дефицит в управлението на пътната инфраструктура. България продължава да няма национална асоциация на производителите на асфалт, което означава и липса на представителство в European Asphalt Pavement Association. Отсъствието на професионално обединение ограничава възможностите за въвеждане на единни стандарти, ефективен самоконтрол и прозрачност в сектора.
В същото време в различни части на страната редовно се установяват случаи на некачествено изпълнение – настилки с ниско съпротивление на триене, бързо образуване на коловози и масова поява на дупки след зимния сезон. Това логично поражда въпроси: кой следи за качеството и по какви критерии се приема изпълнената работа?
Анализът на действащата нормативна уредба разкрива допълнителни слабости. Липсват конкретни изисквания за асфалтовите смеси, използвани в градска среда. Вместо това при възлагане на обществени поръчки общините често прилагат стандарти, предназначени за републиканската пътна мрежа – норми, разработени за значително по-високи натоварвания. Така се стига до парадокс: ремонтите на градски улици се оскъпяват, а въпреки по-високите разходи качеството нерядко остава компрометирано.
Допълнително, отказът на Агенция „Пътна инфраструктура“ да създаде публичен регистър на сертифицираните рецепти за асфалтови смеси задълбочава проблема с прозрачността. Липсата на публичност означава ограничен контрол, а ограничената отчетност неизбежно поражда съмнения за злоупотреби и корупционни практики. Когато процесите се случват извън общественото внимание, последствията се виждат ясно – разрушаваща се настилка и риск за безопасността на гражданите.
Дупките по автомагистралата не са просто технически дефект. Те са видим израз на по-дълбок проблем – дефицит на управление, ефективен контрол и прозрачност в пътния сектор. А цената на този дефицит не се измерва единствено в милиони левове за ремонти, а и в човешки животи.
