На 1 септември православната църква почита паметта на Преподобни Симеон Стълпник и Света Марта. На този ден започва църковната Нова година, а празникът е изпълнен с древни традиции и поверия.
Според житието си, Свети Симеон е роден в Мала Азия. На 18 години той постъпва в манастир, но след това се усамотява, като си построява висока каменна кула, подобна на стълб. Върху нея прекарва остатъка от живота си, заради което е наречен „Стълпник“. Умира на 103 години.
Светецът се счита за покровител на орачите и земеделците, затова празникът е известен още като „Симеон Орачо“. Той бележи началото на новата стопанска година.
- Подготовка за посев: В навечерието на празника жените носят семената в църквата, за да бъдат благословени. В зърното поставят стрък босилек, червен конец с нанизани чушки, плодове, орехи и сребърни монети.
- Обредни питки: Сутринта на Симеоновден жените замесват пшенично тесто, правят обредни питки и захранват ритуално воловете и биволите, с които ще се оре. Малки кравайчета се нанизват на рогата на животните заедно с червени конци.
- Полазване: Вярва се, че първият човек, който влезе в дома на празника, предсказва каква ще бъде годината. Ако влезе „богат“ човек, реколтата ще е добра.
- Метеорологична прогноза: В Западна България се гадае, че ако на Симеоновден е слънчево и топло, такова ще бъде времето и през януари.
- Строги забрани: На този ден нищо не се дава назаем и нищо не се изнася от къщата, за да не се „изнесе“ плодородието. Забранено е да се пали огън, докато орачът не се върне от нивата, за да се предпазят посевите от пожари. Жените не перат и не простират, за да не са „празни класовете“.
