В тихата сянка на промените в нормативните документи, през 2025 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ прокарва не просто нова техническа спецификация. Прокарва път към поредната смърт на български път. И този път вината няма да е „несъобразената скорост“ на шофьора, а съобразената със строителните лобита регулация, която допуска използването на варовик и доломит в най-горния, износващ пласт на пътната настилка.
Документът, който променя всичко
Според новата спецификация, вече е допустимо в най-натоварените трасета на страната да се използват седиментни скали – материали, които световната практика категорично изключва от употреба в износващ слой. Гранит, габро, диорит – магмените скали с доказана износоустойчивост – са заменени от далеч по-евтините, но и далеч по-опасни алтернативи.
Резултатът е предизвестен: бързо износване, полиране на повърхността, загуба на сцепление, катастрофи. Единствено неизбежното е спестено в официалния текст.
„Има варовик, ще караме по варовик“
Нищо чудно, че промяната идва точно навреме – в навечерието на мащабно пътно строителство в Северна България, където варовикът е в изобилие. Евтин, лесен за добив, и – разбира се – удобен за сметките на изпълнителите. Особено когато няма изискване да се ползват по-скъпи и качествени материали. Никой не ги контролира. Никой не носи отговорност. А обществото плаща цената – с живота си.
Русе – Велико Търново: експеримент върху 25 километра
Примерът с участъка от път I-5 между Русе и Велико Търново е показателен. За 35.8 милиона лева държавата възлага ремонт на изключително натоварен път. Работи се без отбиване на движението, с непрекъснат поток от тирове, върху настилка, която – според експерти – ще започне да се „стъкляса“ още преди откриването ѝ. Това не е догадка, това е инженерна логика.
Полираният капан
Когато върху настилката започне да се трупа прах, каучук и дъждовна влага, настъпва нещо, което шофьорите описват като „ледено усещане“ – автомобилът просто отказва да спре или да завие. А виновен, както винаги, ще бъде шофьорът. Същият този водач, който е бил оставен да се движи по път, планиран с пренебрежение и изпълнен с икономии на животоспасяващи материали.
Мълчаливото прехвърляне на вина
Според статистиката на МВР, за последните три години почти всички тежки пътни произшествия са приписани на „грешка на водача“. През 2022 г. – 6609 тежки инцидента, от които само 6 заради пътната настилка. През 2023 г. – 6993, отново само 6 „по вина на пътя“. Цифри, които са в пряко противоречие с реалността, позната на всеки български шофьор.
„Виновен е винаги човекът, не пътят. Пътят няма глас.“
Това споделя пред нас бивш инженер от пътната агенция, пожелал анонимност. Той потвърждава: политиката в последните години е насочена не към устойчивост и безопасност, а към спестяване на пари и обслужване на икономически интереси.
Изходът? Все още е възможен.
Експертите настояват за незабавно възстановяване на забраната за варовик и доломит в износващия пласт. За въвеждане на понятието „защитен слой“, за категорични минимални стойности на сцепление и равност, и за независим технически контрол.
Докато това не се случи, пътищата ще останат платно на безнаказаност, корупция и безразличие. И всяка следваща катастрофа ще бъде не просто трагедия. Ще бъде престъпление, извършено по разписание, пише „Сега“.
