Сушавата година и големите жеги в началото на лятото провокираха прогнози, че реколтата от слънчоглед тази година е слаба и цената на олиото няма как да не тръгне нагоре.
Слънчогледът обаче се събира към края на септември и сега вече с увереност може да се каже, че да, наистина реколтата е по-слаба. Но европейският пазар ще компенсира евентуален недостиг у нас и дори да има поскъпване, то няма да е с повече от 10%, твърдят експерти.
“Забелязват се едни 7-8% повишение в цената, откакто започна да се говори за поскъпване, но това става бавно. В никакъв случай няма да видим тези процеси, които видяхме преди 2 години със 100% ръст на цената. Сега просто има лека корекция на цените нагоре”, коментира Владимир Иванов, председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата.
Той твърди, че има устойчив тренд на нарастване на цената на слънчогледовото олио, но той е с много бавни стъпки, а създалата се истерия за високи цени не била основателна.
Иванов дава пример, че за последните дни цената на олиото минала през различни стойности – от 3 лв. до 3,03 лв. за литър. Стигала е и до 3,10 лв., после паднала на 3,07 лв., което е незначителна вариация.
На годишна база ръстът е с 15% – от 2,69 лв. за същия период на миналата година до 3,09 лв. средна цена сега.
Според данни на НСИ за месечния ръст на цените на олиото тази година се вижда, че тя варира непрекъснато. Например за октомври поскъпването е с 4%, докато месец по-рано ръстът в цената е бил едва с 1,4. През април има задържане, а през май е спаднала с -0,6%.
Справка за цената по магазините показва, че тя бива различна според марката на олиото, но никъде не надвишава 3,99 лв. за литър. Разбира се, на много места се предлага и по-евтино, например на цена от 2,89 лв. или 2,99 лв. Но това първо зависи от производителя, и второ – много големи търговски вериги имат собствени марки олио, които се поръчват на конкретни производители и цените на такива продукти винаги са по-евтини. Но и от тези цифри се вижда, че търговската надценка не е ненормално висока и разликата между цената на едро и тази по магазините е в рамките на нормалното.
“Реколтата понесе щети, това е характерно и за Молдова, Украйна и Румъния. Ситуацията обаче няма нищо общо с тази преди две-три години. Може би ще стане по-трудно за набиране на суровина и производителите ще реализират по-ниска рентабилност. Но не виждам условия, които да застрашават бранша и да има фалити и затваряне на предприятия”, коментира още Иванов.
Данни на земеделското министерство показват, че за 2020 г. произведеният слънчоглед у нас е бил 1,720 млн. тона, през 2021 г. се е увеличил до 1 ,989 млн. От статистиката става ясно, че реколтата през 2022 г. е била добра, тъй като излиза, че са произведени 2, 117 млн. тона слънчоглед, а през миналата година са паднали до 1,765, което е спад от 16,7%.
“Тази година реколтата е по-слаба. 1,4 млн. тона производство, което в сравнение с миналогодишната е значително по-малко, когато тя беше някъде между 1,7-1,8 млн. През 2022 г. пък беше над 2 млн. Съществено е намалението точно заради сушата, която не беше само при нас”, казва Яни Янев, председател на Сдружението на производителите на растителни масла и преработватели на маслодейни култури в България.
Той каза, че там, откъдето по принцип у нас може да се внася слънчоглед – Румъния, Молдова и Украйна, сега също са засегнати. Но България по принцип винаги е внасяла слънчоглед, защото капацитетът на нашите преработвателни предприятия е много голям и всяка година за производството на олио в България отиват към 4 млн. тона слънчоглед.
Янев твърди и че слънчогледовото олио най-бързо реагира на измененията на цените на външните пазари. Отчитало се покачване, но и спадане, а рисковете които се поемали с покупките на слънчоглед, който после не можеш да реализираш, били сериозни.
“Много се колебаят цените наистина. Както имаше един период, в който те нарастваха, навън по-бавно, но на вътрешните пазари доста по-динамично и изпреварваха цените отвън. В момента наблюдаваме пък корекция надолу, трудно е да се каже какви биха били след месец или два. Значително покачване, каквото имаше преди две години, няма да има. Възможно е в определени периоди да се покачи цената, в следващия тя пада, но мисля, че ще се задържи около тези нива, на които е в момента”, твърди още Янев.
Междувременно обаче се очаква цената на зехтина да намалее, тъй като производството му ще бъде по-добро в сравнение с 2023 г.
“Прогнозите са тази година производството на маслини да бъде 220-230 хил. тона”, каза изпълнителният директор на SEVITEL (Асоциация на гръцките индустрии за стандартизация на зехтин) Георгиос Иконому, добавяйки, че това ще доведе до нормализиране на ситуацията.
Събитията от последните години, най-вече войната между Русия и Украйна, доведоха до повишаване на цените на основните продукти, а трудните климатични условия намалиха производството на зехтин до исторически най-ниски нива, превръщайки зехтина в луксозен артикул.
Испанската компания Deoleo, най-големият производител на зехтин в света, също заяви, че един от най-предизвикателните моменти в историята на индустрията, изглежда, е на път да приключи, като цените на зехтина се очаква да намалеят почти наполовина.
Прогнозите на компанията са себестойността на този продукт да падне до около 5 евро за литър, което е рязък спад от върховете от 9 до 10 евро, които станаха норма в испанските супермаркети тази година.
