Днес Пловдив се събуди с виковете на една съкрушена майка, на която ѝ отнеха всичко. Протестът пред частната клиника, където 6-годишният Ангел от Белащица издъхна след зъболекарска манипулация под упойка, не беше просто вик за справедливост. Това беше отчаян зов за човещина, за отговорност, за край на безнаказаността. Държавата отново отсъства, а институциите — безучастни свидетели.
Майката на Ангел изкрещя към униформените: „По-добре ме застреляйте! Знаете ли какво е да загубиш дете?“ Ние знаем. Знаем какво е да живееш в държава, в която за една клиника животът струва по-малко от едно кафе. Да, кафето, което е отишъл да изпие анестезиологът, докато едно дете е било оставено без надзор, без сестра, без кислородна маска. Без шанс.
Това не е медицинска грешка. Това е престъпление.
Стените на клиниката бяха изписани с истината: „Тук убиват деца.“ И да, убиха го. Хората замеряха с бутилки, разбиха стъкла, викнаха яростта си. Не защото са вандали. А защото са отчаяни. В България трябва да крещиш и да хвърляш, за да бъдеш чут.
Докато протестът нарастваше, ръководството на клиниката мълчеше гузно зад тъмните си прозорци. Нито една дума, нито едно обяснение. Само дебела охрана и полицейски кордон. Единственото достойно поведение дойде от полицаите, които свалиха шапките си в знак на почит. Един от тях — със сълзи в очите. Това е България днес — полицаи плачат, лекари бягат, родители погребват.
Ангел е държан под упойка 4 часа. Защо? До момента — нито обяснение, нито извинение. Анестезиологът го нямало. Телефонът му – заключен вътре. Сякаш става дума за изгубен багаж, а не за дете. В болничната стая вместо лекари – мълчание. Едва след като състоянието му се влошило фатално, е извикана линейка до УМБАЛ „Свети Георги“, където момчето умира.
Мъртва съвест. Жив труп на здравната ни система.
Организаторката Росица Иванова го каза ясно: „Не може да заведеш детето си на зъболекар и да го вземеш в ковчег.“ Точка. И всички го знаем. И пак — тишина от властта. Прокуратурата проверявала. Проверка ли е това или опит да се замаже всичко?
Искаме ефективни присъди. Искаме оставки. Искаме клиниката да бъде затворена.
Ако това дете беше син на депутат, мислите ли, че щеше да е упоено 4 часа? Ако беше в правителствена болница, дали анестезиологът щеше да излиза „за кафе“? Стига двоен аршин! Българските деца не са опитни мишки. Не сме длъжни да чакаме следващото погребение.
Протестиращите поискаха задължително тестване за алергии преди упойки, камери в операционните, контрол. Всичко онова, което всяка нормална държава вече има. Но тук — не. Защото здравето е бизнес. И защото животът няма цена, когато не е на някой „важен“.
За Ангел. За майка му. За всички, които днес не смеят да заведат децата си на лекар от страх, че може да не се върнат.
Събуждайте се, хора. Утре може да е вашето дете.
Докога ще убиват децата ни с бели престилки?
